Неочаквано през лятната политическа ваканция екстрадирането на един турски гражданин от България предизвика напрежение между институциите. Екстрадираният Абдуллах Бююк е смятан от турските власти за съратник на живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен, когото Анкара определя като организатор на опита за военен преврат от 15 юли. Турция поиска екстрадирането на Бююк още преди опита за преврат, с мотива, че е разследван за тероризъм и пране на пари, но българската страна не уважи искането и Софийският апелативен съд го отхвърли окончателно през март. Междувременно, в края на февруари Бююк е подал до президентството молба за политическо убежище. Такова обаче му е било отказано на 27 юли – 12 дни след опита за преврат. Докато Бююк е чакал отговор на молбата си за убежище, тримесечният срок за законното му пребиваване в България без да има някакъв статут е изтекъл, и той бе задържан заради нередовни документи при "рутинна проверка" на МВР. Последва незабавно предаване на турските власти на ГКПП "Капъкуле", без да му бъде дадена възможност да обжалва мярката. За подобен пропуск България вече е осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Стана така, че искане на Турция, което е отказано със съдебно решение, получи удовлетворение с административна мярка на изпълнителната власт. Юристи твърдят, че при влязъл в сила съдебен акт, с който отказът на екстрадиция е аргументиран с опасност в Турция Бююк да бъде обект на действия, които са в разрез с основните права, предаването му от българска страна е неправомерно. Правозащитният адвокат Михаил Екимджиев стигна до там да оприличи процедурата на предаване на мафиотско отвличане. Националният омбудсман Мая Манолова коментира от своя страна, че извеждайки турския гражданин незабавно от страната, без да му предостави възможност да обжалва мярката пред съда, МВР е нарушило международното право, българската конституция и Закона за бежанците. И настоя министерството да започне да изпълнява законовото си задължение да информира омбудсмана и правозащитните организации за предприемането на подобни административни мерки.

Обстоятелствата, при които екстрадицията бе извършена, породиха съмнения, че турският гражданин е екстрадиран срещу обещания на Анкара да не пуска бежанци към България или в замяна на връщане на укрил се турски гражданин, обвинен за смъртта на двама български мотористи. МВР отхвърли тези съмнения като увери, че екстрадирането е било съгласувано с Интерпол и е свързано със съображения за национална сигурност. В опит да омаловажи случая, официален представител на ведомството изтъкна, че от началото на годината със същата процедура на Турция са били предадени други 31 нейни граждани, а от България са били изведени общо над 500 чужденци. Пропусна да уточни обаче, дали и те като Гюлен са били обект на политически обвинения в родината си, които са дали основания за съдебен отказ на екстрадиране.

Казусът вече се и политизира. Потенциал за политизиране носи самият факт, че непосредствено преди екстрадирането турският външен министър Мевлют Чавушоглу бе заявил, въпреки официалния отказ на съда, че такова ще има. Сили, заинтересовани от промяна в отношенията с Турция, не липсват, споменът за опита дебатът по тази тема да бъде вкаран в парламента е още много пресен, а наближава и оспорвана предизборна кампания.

Междувременно случаят „Бююк“ получи и международен отзвук. На масов митинг президентът Реджеп Ердоган посочи България като пример за държава, която е удовлетворила турските искания и предала издирван заради опита за преврат. Пример, какъвто една Гърция досега не скланя да последва във връзка с искането да екстрадира потърсили в нея убежище след опита за преврат турски военни. САЩ също не скланят да екстрадират Фетхуллах Гюлен. Макар и без да прави връзка с казуса „Бююк“, върховният комисар по правата на човека на ООН Зейд Раад ал Хюсеин обвини София в системни нарушения на човешките права чрез криминализиране на действията на мигрантите и отбеляза, че „политиката  на България повдига сериозни опасения за спазването на международното право в страната“. Също без да прави връзка с конкретния казус, премиерът Бойко Борисов заяви от своя страна, че голямата му цел е да направи така, че Турция да третира България по различен начин от всички останали държави в Европа, защото ако Турция престане да е припознавана като сигурна за мигрантите държава, най-близка сигурна държава ще стане България. В такъв случай, по силата на международни договорености, от Западна Европа ще й бъдат върнати 400-500 хиляди мигранти, които тя няма ресурс да приеме.