Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Прослава за Дико Илиев” – със слово и уникални звукозаписи във фонда на БНР

Маестро Дико Илиев на среща с военен оркестър
Снимка: архив
Музиката на самобитния майстор на българското хоро Дико Илиев е знакова не само за северняшката традиция, но и за националната ни култура. Няма празник от годишния календар, в който да не звучат неговите хора. Няма българско сърце, което да не трепне и да не затупти в ритъма на хороводните им стъпки. Колеги на именития музикант си спомнят, че на партитурите му често се изписвали възторжените думи: „На бай Дико хората – веселят сърцата”.

В живота на самородния талант, роден с. Карлуково, Луковитско, официалното признанието идва късно. Но и приживе, и сега той се радва на всенародни обич и уважение, а музиката му е така желана и весели българите по селските и градски мегдани и площади. Дълго време хората на Дико Илиев са се разпространявали анонимно – наричали ги „народни”. Твърде млад Дико Илиев тръгва по пътищата на Балканската и Първата световна войни, повод и за сътворените от него 17 марша. Известно време работи в оркестъра на Военното училище в София, в симфоничния оркестър на Софийската опера, но най-плодотворен е творческият му период  в гр. Оряхово, където през 1931 г. вече свири във военния оркестър на 36 пехотен Козлодуйски полк. По-късно е негов диригент, основава и детска музикална школа. В красивия крайдунавски град Дико Илиев живее близо 50 години и създава най-хубавите си хора: „Дунавско”, „Майски цветя”, „Александрийка”, „Наша гордост” и др. Те са част от композиторския му актив от: 42 хора, 17 марша, 7 народни китки, рапсодията „Танц на жетварските”, валсове, танга, румби и др. Наред с творчеството си той развива огромна дейност като диригент, педагог на многобройни самобитни градски и селски духови оркестри в Северозападна България, грижи се за репертоара им и нотното ограмотяване на музикантите.

СнимкаОт Оряхово дойде хубавата новина. На 30-31 юли т.г. екип на БНР с продуцент Ваня Монева и Градският духов оркестър с диригент Кузман Кузманов записаха неизвестни творби на Дико Илиев. Ето какво сподели Хризантема Рашева, секретарката на читалище „Надежда -1871г.“ в града:

Оказа се, че във всяко селище, където Дико Илиев е водил духови оркестри, е създавал произведения специално за съставите, а част от музиката си е подарявал. В последните 15 години издирихме творбите и с помощта на БНР направихме записи с нашия духов оркестър на три компактдиска. Първият е със заглавие „Спомени”, по едноименното хоро на Дико Илиев. Следващият е „Буйна младост” (също популярно хоро). Най-новият диск се казва „Гордостта на България”. Името идва от  една китка „Гордостта на България”, написана от Дико Илиев. Хората, които са работили под негово ръководство, вече са много малко. Не всичко се пази, но даже един щим да има, нашият диригент Кузман Кузманов прави всичко възможно за възстановяване на хорото. Някои от тях помним по памет, свирят се на сватби, кръщенета, тържества, но естествено, когато нотите са пред музикантите, всичко излиза както трябва. В новия диск „Гордостта на България” има едно хоро „Веселият Иванчо”, което търсихме много време. Дико Илиев го беше включил в списъка на своите хора под това заглавие, но никой не можа да го намери. Накрая се намери един щим в село Рогозен, където той е ръководил духовия оркестър, и така го възстановихме. Всички творби, които сме издали през последните години, ще останат завинаги в съкровищницата на България. Надявам се, че е възможно да намерим още неиздадени произведения на Дико Илиев. Продължаваме да търсим по неговия списък, звъним, разпитваме до ден днешен, за да ги оставим за поколенията.

Хризантема Рашева е приела делото и творчеството на композитора Дико Илиев за своя мисия. По нейна инициатива бяха записани негови непознати хора, шлагерни творби, рапсодията „Танц на жетварките” за фонда на БНР. Съдейства и за издаването на сборника от очерци, статии, спомени, писма под надслов „Прослава за Дико Илиев”.

Аз смятам, че в творчеството на народностна основа, най-хубавият валс е написан от Дико Илиев и се казва  „Над Букьовци”. Той е живял за малко в с. Букьовци, намира се до Оряхово. Това е валсът на младостта на всички оряховци. Помня и тача Дико Илиев, защото съм негов съвременник, гордея се, че го познавах. Дико Илиев е емблемата на Оряхово. Всяка година стана традиция да се организират празници на духовите оркестри на името на Дико Илиев. Тази година са 20 юбилейни празници, които ще се проведат на 19, 20, 21 август. Всяка вечер от 19 часа, който има желание може да дойде в Оряхово и да чуе оркестри от България и чужбина, за да се порадва на Дикоилиевото творчество. Много ценен е сборникът „Прослава за Дико Илиев“. Събрали сме материал и за втори том. А заглавието идва от едноименното стихотворение на поета Харалампи Харалампиев, написано е много красиво: „За Дико Илиев – от сърце и завинаги.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Тиха звездна нощ"

Даниела Николова-DaniAN (споделя с нас новата си песен "Тиха звездна нощ". Историята около създаването ѝ е в съзвучие с Коледните празници, защото е свързана със семейството и любовта на близките ни хора. DaniAN пише музиката и текста заедно със..

публикувано на 27.12.24 в 10:15

Музикантът Димитър Атанасов: Нека правим равносметка и за добрите дела, сторени от нас за другите

Коледа дойде! Щастливи сме, ако имаме топлина и успеем да дарим обич и усмивка на хората край нас. А коледното настроение – то е в сърцата, в светлините, украсата и …. в песните. "За всички нас, светлите празнични дни в края на годината са..

публикувано на 27.12.24 в 08:05

"Лепило за брада" – коледната песен, която се пее и през лятото

"По-полека" … пее Стефан Вълдобрев, а рефренът вече няколко години се повтаря от българите в страната и в чужбина с надежда да намалим оборотите, с които превъртаме стрелките на ежедневието си… Стефан Вълдобрев е известен с умението си да напипва..

публикувано на 26.12.24 в 12:05