При среща с картините му се страхуваш да затвориш очи, за да не се разтворят пред теб като приказни видения в маранята на горещ летен ден. Сякаш вървиш сред полето, над него се извива песента на жетварките, а звуците се вплътняват до образа на жена. Жената, издигната на пиедестал в акварелите на Любен Пашкулски, в които в хармония съжителстват традиционното българско минало, ренесансът и нашето съвремие. Жената, с устни – разцъфнал трендафил, очи – два бистри кладенци, в които се оглеждат човешката душа с нейната доброта и светът в цялото му великолепие. Понякога в тях се отразява и тъгата, над светлината надделява мракът. Но това е част от картината на живота. Защото, какво е светлината?
Светлината е добавка към тъмнината. Тъмното и светлото са взаимно свързани. За да има светло, трябва да има тъмно. Ако има ден, има и нощ. Но светлината – това е Божественото. Бог се стреми всячески да внесе светлина в душите на хората. С нея им дава сили и смисъл на тяхното съществуване. Тъмнината е нещо, което плаши човека. За да избяга от нея, той сам си създава светлина – в душата, в това, което прави. Това е неговият естествен стремеж. Негативизмът носи лоши помисли, – обяснява художникът Любен Пашкулски.
Той ни призовава в търсене на светлината да се обърнем към себе си.
Хората мислят обикновено, че проблемите са извън човека. Но те не са извън него, а в него. Така че, за да решите един проблем, се обърнете към себе си, – призовава творецът. – Трябва да си кажем, че животът е красив, че животът е светъл. Може дъжд да вали, може буря да вилнее, но когато в мозъка си имаш светлото усещане за живота, ти не виждаш бурите, сътресенията. Ти ги елиминираш. Това е въпросът – човек да бъде изграден така, че да отхвърля всичко лошо от себе си и да привлича доброто. Казва, че е роден върху съкровище. И това не е метафора.
Появява се на бял свят през 1936 г. в село Рогозен, Северозападна България, в което е открито най-голямото тракийско съкровище. За срещата си с изкуството творецът разказва:
Още от малък рисувах дребни неща. Нямах четки. Навивах няколко пласта хартия и я разрязвах така, че се получаваше четка от хартия. Натисках я във водните боички и с тази хартийка си служех вместо четка. Човек може да рисува с всичко: с пръсти, с уста, с нос… Но важно е не това, с какво си служиш, а онова, с което усещаш – чувството, душата, сърцето.
След като завършва Националното училище за изящни изкуства, Любен Пашкулски продължава обучението си в Националната художествена академия при проф. Александър Поплилов. Първоначално рисува карикатури за вестници и списания, после – илюстрации към книги, а на по-късен етап се захваща и с монументална пластика. Удостоен е с медал „Св. св. Кирил и Методий” за заслуги в развитието на българското изкуство през ХХ в. Освен в страната, художникът е представян и в Холандия, Великобритания, Португалия, Белгия, САЩ. За това, защо се спира на акварела, Любен Пашкулски споделя, че навремето като бедно момче в студентските години му било много трудно да отделя пари за маслени бои, затова:
Като дете се върнах към водните бои. Първо – по-евтини. Е, съзнавах, че с водните бои е по-трудно. Защото маслената боя можеш да я махнеш, да я нанесеш отгоре, да я изстържеш, да поправиш. А акварела не можеш нито да го изстържеш, нито да го коригираш, защото тогава престава да бъде акварел. Така че сложих си главата в торбата и казах – ще победя акварела. Ще се наложа над него. Ще се опитам да създавам от тази течаща маса, да я разливам, накъдето искам. Тази маса е течност, тя се движи, тя е живот, този живот се опитвам да го вкарам в хартията, в платното. И тогава тя говори много повече, отколкото маслената боя.
Желаещите да се срещнат лично с творчеството на Любен Пашкулски могат да сторят това на неговата изложба, която ще се открие на 8 септември в гр. Варна в галерия „Арт Маркони”.
Снимки: личен архивКонцертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..