Наскоро стана ясно, че на 6.11., заедно с президентските избори, в България ще се проведе и референдум за промени в избирателния кодекс. Предисторията на това допитване показва растящ ентусиазъм в полза на референдумите като израз на пряката демокрация. Инициативата е на известен шоумен, който с първоначалните си 6 въпроса спечели сърцата на много недоволни от политиката в България граждани. Кой в условията на незряла демокрация и ширеща се политическа корупция не би искал да намали броя на депутатите, да редуцира влиянието на купения вот чрез електронно гласуване и да пребори престъпността чрез пряк избор на областните полицейски началници! Точно тези 3 въпроса обаче Конституционният съд отхвърли от предстоящия референдум. Така избирателите ще трябва да решат, дали народните представители да се избират мажоритарно, дали да се въведе задължителното гласуване и дали да се намали държавната субсидия за партиите.
Независимо от въпросите на предстоящия референдум и на моменти оглушителната кампания за и против допитванията до народа, еуфорията около идеята за пряка демокрация в България показва категорично, че доверието на гражданите в политическата класа и особено в собствените им представители в парламента е на дъното. Всеки 4 години избираме 240 депутати, които по правило ни представляват и защитават нашите интереси. Само че парламентът от години е самотен водач сред онези институции, които се ползват с най-малко доверие от избирателите. Чрез модерната в последно време форма на референдума гражданите просто се опитват да си върнат представителността във властта, но са принудени да решават въпроси на държавната политика. В допитване в началото на 2013 г. българите трябваше да се произнесат за бъдещето на атомната енергетика в страната, отговаряйки на въпроса: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Всъщност референдумът беше за все още неизяснената съдба на втората АЕЦ в България в Белене. Около 60% отговориха с „да“, но това съвсем не означава автоматично, че те подкрепят строежа на въпросната централа. И обратното: гласувалите с „не” не отричат ядрената енергетика, а по-скоро конкретния проект. Три години и половина по-късно знаем, че референдумът не донесе яснота за бъдещето на проекта в Белене.
Допитването до народа по толкова важни политически теми на практика измества дебата по тях от предизборната кампания за парламентарни избори. Партиите, които би трябвало да са представители на отделните прослойки в обществото, рядко предлагат на избирателите възможност да се информират за идеите за развитие на страната, преди да положат кръстчето в бюлетината. Вместо да спорят по същество за предлаганата държавна политика, по време на избори партиите в България обикновено се занимават с теми еднодневки и лични нападки, което прави невъзможно формулирането на дългосрочни цели, а приемствеността в политиката продължава да е чуждица за родния партиен елит.
На този фон съвсем естествено е, че гражданите търсят алтернатива и начин да променят политическата действителност. Но референдумът съвсем не е правилният инструмент. Вярата, че чрез пряко допитване гражданите ще си върнат властта, е лъжлива, още повече, когато шоумени от телевизионния екран използват отчаянието на хората и инициират референдум. Не може сериозно да се очаква от избирателите да формират компетентно мнение по толкова широк кръг въпроси, предмет на държавна политика, каквито са избирателните права или ядрената енергетика. В такива случаи обикновено се гласува интуитивно. Освен това от гражданския вот на референдум не произтича отговорност, която в идеалния случай носят политиците в демократичното общество по смисъла на разделението на властите.
Предстои да видим, какъв ще е резултатът от референдума в началото на ноември и какво ще произлезе от него. Сигурно е обаче, че референдумът няма да вдигне доверието в демократичните институции в България, но пък може би ще покачи рейтинга на шоумена-инициатор.
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока..
Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и..
12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян,..