Любка Рондова беше чест гост на Радио България, обичаше нашата програма. Казваше, че след всяко интервю получава многобройни обаждания по телефона и писма от цял свят. Отиде си през март тази година, а днес се навършват осем десетилетия от рождението и́. Нейните приятели и почитатели ще отбележат този ден с почит към живота и́, отдаден на българската народна песен. Четирима от тях споделиха за Радио България спомени и чувства, които пазят от своите контакти с голямата певица.

Знаем, че тя е един прекрасен изпълнител, популярен – казва той. – Но ми се иска да помним начина, по който тя подбираше и подготвяше песните си. Не само оригиналните фолклорни образци. През последните години Люба доби смелост да напише собствена музика върху народен текст. Или към автентична мелодия от определен регион да създаде текст. Този процес при нея беше безкомпромисен – нещо, което малко хора правят. Лесно е да направиш нов аранжимент на известна песен, наложена от голям изпълнител, и да блеснеш. Трудно е сам да намериш песен, която да направиш известна, „да уцелиш дамара“, както казваше Люба, да достигнеш до душата на хората. А това тя го умееше. Прецизно подреждаше текстовете, записани от различни хора, и когато имаше възможност да издадем нещо, избираше това, което най-много и́ харесва. Не бива да забравяме също, че беше човек образован, изключително ерудиран. Целият и́ живот е свързан с културата – не само като народна певица, а и като служител и сътрудник в държавни и обществени културни организации. Много ми липсва. С нея си говорехме за какво ли не и аз използвах всяка среща, за да науча нещо важно. Винаги разполагаше с много информация – говореше и четеше на няколко езика, слушаше радио на няколко езика. Сега, когато вече я няма, вероятно много хора ще се изкушат да запишат нейните песни. Много ми се иска да го направят така, че, ако тя ги чуе, да се усмихне.

Бяхме семейни приятели, а последните няколко години разговаряхме всеки ден“ – спомня си той. – Любка Рондова е един от най-ярките представители на песните от Егея и защитници на българщината – мисия, която тя изпълни достойно. Дълбока и богата личност, тя винаги е работила за съхраняване на традициите. Историята на живота и́ е известна – родена е в днешна Гърция, в територии, населени по онова време с етнически българи. Заминава като дете бежанец в Полша, после в Чехия, където завършва славянска филология. Семейството се събира в България, а тя постъпва в ансамбъл „Гоце Делчев“ в началото на 60-те години на м.в. Беше душата на ансамбъла, пътувала е на турнета с нас. Имах щастието да бъда близо до нея и съм благодарен на съдбата. Заедно с Николай Рибаров и други приятели подготвяме няколко много хубави инициативи, посветени на голямата певица.

За мен това е човек, който носи любов и светлина. Песните и́ са толкова изпълнени с доброта, че внушават това и на слушателя. Тя наистина има един изключителен глас, пее нежно, с много чувство. Аз съм емоционален човек, може би затова я виждам като светлина, като звезда. Когато мисля за нея или слушам нейни песни, много често ми се случва да отправям поглед към небето и да си представям, че тя е с нас, огрява ни със своята светлина, дава ни сила и обич. Коронната песен на Любка Рондова беше „Смиляна“, мисля, че има много момичета, които носят това име. Но те едва ли знаят колко слънчеви послания има в тази песен и колко обич носи тя.