На 6 септември се навършват 131 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, автономна област в рамките на Османската империя. Предисторията на Съединението започва през 1878-а – годината, в която българските земи са освободени след тежка война между Русия и Османската империя. Според подписания на 3 март мирен договор, в свободна България влизат земите на обширната българска Екзархия, призната вече за църковно самостоятелна от Високата порта и населена предимно с българи.
Но този договор е само формален, Руската империя вече се е съгласила съдбата на България да бъде решена с участието на останалите Велики сили в Европа. Това става през юли 1878 г. на Берлинския конгрес, в който не участва нито един българин. Българските земи са разделени на няколко части. Северна България и Софийски окръг влизат в Княжество България. Източна Румелия с център Пловдив става автономна област в Османската империя. Македония, Одринска Тракия и Родопите са върнати на султана. Българите, изключени от тези решения, започват борба, която в Източна Румелия се води изключително с мирни средства. На масови митинги и демонстрации са приети редица обръщения към европейските държави. Постигнати са някои резултати: решено е генерал-губернаторът на Източна Румелия, назначаван от султана, да бъде българин. В областта не се допускат османски войски. Тя има корпус за отбрана, а също полиция и жандармерия, командвани от български офицери. Това са важни предпоставки за победния изход на борбата 7 години по-късно.
Обществената дейност за съединение с Княжество България не спира в Източна Румелия. Но решаването на въпроса се отлага поради противоречия между различните политически групировки на българите в областта. Обрат настъпва в началото на 1885, когато начело на съединисткото движение застава Захарий Стоянов – най-значимата фигура сред оцелелите организатори на Априлското въстание през 1876. Той оглавява създадения през пролетта на 1885-та Български таен централен революционен комитет. Издаваният от него вестник „Борба” има изключително влияние в областта. Нарастват публичните прояви - митинги и демонстрации.
През август 1885 г. Захарий Стоянов и Тайният комитет приемат план за Съединението. За участие са привлечени офицери от Корпуса за отбрана. Информиран е и държавният глава на свободна България княз Александър Първи, от когото зависи политическото решение за Съединението. Той дава своето съгласие.
Въстанието е насрочено за 15 септември. Но от 2-ри септември нататък в редица селища избухват стихийни бунтове, създадени са въстанически отряди, които потеглят към Пловдив. Официалното правителство на областта решава да потуши въстанието. Тук идва времето за действие на офицерите-патриоти. През нощта срещу 6 септември военни части под командването на майор Данаил Николаев овладяват правителствените сгради в Пловдив. Създадено е временно правителство на областта, което се обръща с призив към Княжество България да приеме Съединението и това скоро става факт. На 8 септември Александър Първи издава манифест, в който се обявява за княз на Северна и Южна България.
Но най-трудното тепърва започва, защото обединена България още не е призната международно, има опасност и от османска военна интервенция. Русия демонстрира вярност към решенията на Берлинския конгрес, но всъщност нейното правителство няма персонално доверие в княз Александър, който е прозападно настроен. На по-късен етап Петербург оказва съдействие на България за признаване на Съединението. Но в началото тревога предизвиква изтеглянето на опитните руски офицери на българска служба. Армията изглежда обезглавена, оставена в ръцете на млади капитани и поручици. Най-недоволна е Австро-Унгария, която отдавна счита Македония за бъдеща част от своя периметър на влияние и затова не желае силна България.
Върхът на драмата идва на 14 ноември, когато сръбският крал Милан, силно зависим от Австро-Унгария и непопулярен в своята страна, започва война срещу България под предлог „да запази равновесието” в региона. Но тук идва и развръзката, защото нападението предизвиква невероятен патриотичен подем в България и войната бързо е спечелена от неопитната, но героично сражаваща се армия, командвана от капитани. „Войната на капитаните срещу генералите”, както я наричат вестниците по света, прави България много популярна. Великите сили най-после стигат до единомислие, че обединена България трябва да бъде призната. Това става след сложни дипломатически ходове. Финалът идва на международна конференция в султанския комплекс Топхане в Цариград. Там на 24 март 1886 е подписана спогодба, според която султанът назначава своя формален васал княз Александър за генерал-губернатор на Източна Румелия, без да се споменава понятието обединена България.
Част от причините за Съединението са икономически, защото Северна и Южна България са били изкуствено разделени, като Източна Румелия е оставала в митническите граници на Османската империя. Но това събитие е преди всичко плод на един висок дух. Мнозинството от българската нация живее с мечтата за независима България, чиито граждани ще се радват на демокрация и човешки права. Стремителното развитие на икономиката, културата и държавното устройство в двете части на България е имало едно логично продължение в тяхното обединение. Затова Съединението си остава най-светлата дата в новата ни история, с проявеното изключително национално единство и воля за победа. Една поредица от събития, в която всички – от тайните заговорници до княза, дипломатите и водещите политици – се ръководят от интересите на нацията, действат решително и същевременно разумно и мъдро. Така, с много ентусиазъм постигат един от най-забележителните успехи в историята на Третата българска държава.
Снимки: архив
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...