Въпреки общото отдръпване в света от атомната енергетика, България си остава един от нейните най-отявлени привърженици. В страната функционира една атомна централа в Козлодуй на брега на Дунав, която осигурява 48% от националното производство на електричество.
Още от края на миналия век бяха изготвени планове за строителството на втора АЕЦ в Белене, също на брега на Дунав. С настъпването на демокрацията и в светлината на редица проблеми в ядрената сигурност в света, проектът в Белене не беше осъществен и дори през 2012 г. парламентът наложи мораториум над него. Да, обаче вече бяха поръчани на руски доставчици двата му нови реактора. Те бяха произведени, но недоставени и неплатени от България. През юни тази година арбитражен съд в Женева осъди България да плати за произведеното и чакащо в складовете на „Росатом” оборудване 620 млн. евро плюс лихви от 167 хил. евро на ден. Българските власти ги оспорват.
София се видя в истинско чудо и пред съдбоносни и скъпоструващи дилеми – да плати или не, да вземе реакторите или не, да продължи да строи централата или не. Стигна се дотам, че премиерът Бойко Борисов направи специална визита в Иран в опит да препродаде реакторите и така България да се отърве от непосилния дълг. Ясен отговор от Техеран не дойде, но и тази неяснота е достатъчно красноречива. Междувременно беше създадена работна група между Българския енергиен холдинг и руската „Росатом”, която да разплете възела от противоречия, неясности и проблеми, така че и България да е доволна, и руският производител да си получи изработените пари. Българските власти даже съставиха четири варианта за излизане от задънената улица, включително и чрез публично-частно партньорство. На първото заседание на групата, проведено тези дни, руснаците, очевидно насърчени от думите на българския премиер Борисов, че трябва да се плати колкото е възможно по-скоро, силно притиснаха българската страна да се издължи възможно най-бързо. Българската страна обаче има претенции по отношение на лихвата, определена от Международния арбитраж, тъй като заради техническа грешка е начислена лихва върху лихвата, а това е недопустимо според националното законодателство и предстои финалното плащане да бъде намалено.
Така или иначе, България трябва да намери нужните пари за да си плати дълга. А това за скромните български финанси и възможности на икономиката са огромни суми. Тях ги няма нито в държавния бюджет, нито по сметките на Българския енергиен холдинг, нито в банката на дъщерното му дружество Национална електрическа компания. Няма и възможност за търсенето на кредит, защото електрическите фирми вече са затънали в дългове и никоя нормална банка няма да им отпусне и едно евро. След горчивия опит с Иран е вече почти сигурно, че няма да се намери и друг клиент за произведените руски реактори, който да си плати за тях и така София да се издължи на „Росатом”. Единственият начин е държавата да вземе нов дълг на международните пазари или на вътрешния паричен пазар. Изглежда това е и най-разумното и най-евтиното решение, което може да се реализира и най-бързо на практика.
В момента публичните финанси на страната са в отлична форма, държавните каси преливат от пари и има даже спестени над 6.5 млрд. евро. Дали обаче предвидените резерви в бюджета за тази година ще позволят да се платят 670 млн. евро е въпрос с повишена трудност, на който могат да отговорят само финансистите и юристите. Защото в тези резерви очевидно не е предвиден внезапно появилият се иск на руснаците. Според експертите, по-лесно ще бъде да се изтегли нов заем, макар че и тук има неизвестни, защото има приета от парламента програма, ограничаваща тавана на публичния дълг. Казусът е доста сложен, а време няма, в смисъл, че времето е много скъпо. Да вметнем, че и Брюксел може да се намеси. При всяко положение най-вероятно ще има някакво разсрочване на дълга и изплащане на части. От българските правителствени среди обясняват, че решението ще се вземе в близките месеци, за да не бъде прибързано, но и за да не се плащат прекалено много наказателни лихви на „Росатом”.
По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..