Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Извънредната помощ от ЕС за охрана на границите издига отговорностите на България

БНР Новини
Снимка: БТА

На Европейския съвет в Братислава беше обявено, че на България се предоставя 160 млн. евро извънредна помощ за управление на границите и преодоляване на миграционната криза. Помощта беше практически предизвестена от предхождащи я изявления на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на германския канцлер Ангела Меркел. Реално погледнато, решението за предоставянето й не е на Европейския съвет, защото среща в Братислава беше неформална, а на ЕК и не случайно го оповести председателят й Юнкер. Извънредното финансиране на България може да се разглежда и като подчинено на логиката на едно друго решение, взето няколко дни по-рано, според което през 2017 г. бюджетът на ЕС за най-бедните райони през следващата година ще бъде намален с около една четвърт, но в същото време плащанията за мигранти и сигурност  ще се увеличат с 25%.

Няма съмнение, че отпуснатата извънредна помощ за България има висока стойност като жест на подкрепа в изпитанията, пред които страната е изправена от миграционния натиск, а същевременно е свидетелство и за висока оценка на българските усилия за справяне с проблема. Но извънредната помощ, отпусната в талкова труден и дори критичен за ЕС момент, е преди всичко и най-вече потвърждение на набиращата сила решимост за укрепване на външните граници на съюза, каквито са сухопътните граници на България с Турция, Македония и Сърбия, и границата в Черно море. По силата на същата тази решимост, скоро България ще получи и подкрепление от 200 офицери на „Фронтекс” и нови автомобили за граничната си охрана.

Но освен че благоприятства България, извънредната помощ я товари и с по-високи отговорности и очаквания. През март догодина ЕС ще приема нова пътна карта за развитието си след Брекзит, която карта наред с друго ще включва и мерки за миграцията, подобряване на сигурността и борбата с тероризма, сътрудничеството в отбраната. В отплата за активната солидарност на ЕС от България се очаква не само да подобри управлението на бежанските потоци, но и да повиши капацитета на службите, които работят с бежанци, и да засили още повече наблюдението и контрола по границите. От София ще се очакват и нови идеи за намаляване на нелегалната имиграция, включително и чрез сключване на споразумения с други държави освен Турция. В Братислава премиерът Борисов вече направи едно изявление в тази посока, като постави оставането на българската военна мисия в Афганистан в зависимост от съгласието на Кабул да подпише спогодба за реадмисия на афганистански нелегални мигранти. След срещата Борисов настоя също да се приложи старата, но все още неосъществима, идея за създаване зони за сигурност в близост до конфликтите, от където прокудените от бойни действия при промяна на политическа обстановка бързо да се завръщат по родните си места.

Оказва се, че България е в центъра на важни развития около миграционната криза без още да е член на Шенгенското пространство за свободно движение на хора. При все че остава извън това пространство заради оценки, че не отговаря на критериите за членство, парадоксално именно в България, а не в друга страна от ЕС, на 6 октомври ще бъде даден старт на Европейската гранична полиция. Парадоксално и многозначително…




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Трима с обвинение за присвояване чрез кредит на 150 млн. лв.

Бизнесменът Румен Гайтански с прякор Вълка, Иван Георгиев, представител на "Роудуей кънстракшън" - фирма на Гайтански, и бившият шеф на ББР Стоян Мавродиев (2017-2020) са обвинени за необезпечен кредит от 150 млн. лева, отпуснат от Българската банка за..

публикувано на 15.08.24 в 16:11

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 13

В брой 13 на предаването слушайте: Разговор за творческите заложби и българските корени на български деца от чужбина - интервюта с Бояна Илиева от Мексико, Димитра Митева от Кипър и Дарина Генова от Украйна; Отец Иван от Рим..

публикувано на 15.08.24 в 12:00

През юли БНР получи почти 400 писма от 19 държави

Здравейте, скъпи приятели! С радост съобщаваме, че след появата на новите QSL-картички на БНР получихме цяла лавина от писма. Само през юли те са почти 400! Най-активни се оказаха нашите потребители от Германия и Индия. "Винаги..

публикувано на 15.08.24 в 09:25