Срокът за регистрация на инициативни комитети, партии и коалиции, които желаят да участват в предстоящите на 6 ноември президентски избори, вече изтече. Ако сред подалите документи за регистрация 11 партии, 5 коалиции и 15 инициативни комитета няма отхвърлени, в надпреварата за нов държавен глава ще участват 31 кандидатпрезидентски двойки.

Този път подготовката за изборите има някои особености. Макар първа и още в първия ден на срока за регистрация да заяви желание участие, управляващата партия ГЕРБ още не обявява кандидатпрезидентската си двойка. Преди лятото твърдеше, че ще направи това през септември, а сега – на 2 октомври. Така ГЕРБ е на път да бъде не само първа заявила желание за участие, но и последна обявила президентския си кандидат. Изчакването е някак странно предвид факта, че подготовката за президентски избори в България обикновено подранява, а не закъснява. Не само странно, но даже започва да буди недоумение и да вреди на управляващата сила, защото поражда съмнения, че e затруднена да издигне силен кандидат.

Доскоро в политическите среди имаше намерения за обединяване за президентския вот, но до съществени коалиции не се стигна. Вместо да се изправи срещу управляващите сили единна, както възнамеряваше, левицата отива на вота разделена на три. Замисляната коалиция между БСП и АБВ се провали, при това гръмко и остави впечатления за неприязън между двете политически сили. „Движение 21” на бившата социалистка Татяна Дончева не само се отказа от коалиция в ляво, но в последния ден на срока за регистрация в ЦИК обяви, че ще участва в изборите съюзено с либералното Национално движение за стабилност и възход /НДСВ/, управлявало преди няколко години с БСП под името Национално движение Симеон Втори. Не се състоя и предполагаемата дясна коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок.

Но голямата изненада поднесе подаването на документи за регистрация от инициативен комитет, който предлага за президент бившия премиер Пламен Орешарски, управлявал с мандат на БСП,  официална подкрепа от ДПС и епизодична, но решаваща подкрепа от „Атака”. Изненадата е голяма заради безславния край на бившия премиер и поражда въпроса кой и защо сега издига тази кандидатура. Някои анализатори допускат, че тя всъщност е „фалшива патица”, предназначена да придаде на неизвестния още кандидат на ГЕРБ ореол на политически щит срещу олигархията.

Макар да няма яснота за номинация на ГЕРБ, социолозите вече правят някои заключения и прогнози. Във всички случаи, според тях, изборите ще се проведат в два тура. На първия ще проличи тясно партийната подкрепа, степента на мобилизация на отделните симпатизанти и всяка една партия ще може да си направи трезва преценка дали си струва да настоява за предсрочни парламентарни избори. На втория тур ще бъдат прехвърлени границите на тяснопартийната подкрепа и по-важна роля ще имат личността и способността на всеки един от кандидатите. Освен това социолозите отчитат, че България влиза в кандидат-президентската кампания с продължаващо ниско доверие към всички основни институции, поради което не изключват кризата на доверие да прерасне в протестен вот, или в апатия и слаба избирателна активност. Друга особеност на предизборната ситуация е тази, че ориентацията на електората се формира в условия на растяща тревога от външнополитическата среда и умерена критичност във вътрешнополитически план. Какъв ще е резултатът в това съществено изместване на фокуса на внимание в сравнение с предишните президентски избори никой не се наема да каже.