Цяла седмица българското общество се вълнува от политическия и парламентарния дебат за предоставянето на държавен заем за Националната електрическа компания (НЕК), с който на руската компания „Атомстройекспорт“ да бъдат платени неустойки за произведените от нея реактори за отменения проект АЕЦ „Белене“. Още преди парламентът да се е произнесъл по въпроса, премиерът Борисов информира по телефона президента Владимир Путин за стъпките на правителството към уреждане на проблема, но настоя за преразглеждане на лихвите по дълга. След бурен дебат парламентът реши окончателно на НЕК да се предостави безлихвен и безсрочен заем с неуточнен размер. Часове по-късно се разбра, че премиерът е възложил на енергийния министър Теменужка Петкова да поиска юридическо становище дали е възможно обжалване на плащането. Проблемът с неустойките за „Белене“ остава отворен и нагнетява политическо напрежение в страната в навечерието на президентските избори, насрочени за 6 ноември.

Причината министърът на енергетиката да прави юридически сондажи за възможността плащането да бъде обжалвано е неясна. По съвет на международната адвокатска компания White & Case НЕК вече е преценила, че няма смисъл да обжалва арбитражното решение за плащане на 620 млн. евро и лихви. Причината е, че рядко швейцарски съдилища признават обжалвания, разноските за подобно дело биха натоварили допълнително сметките на компанията, а при провал на делото произведеното за „Белене“ оборудване би могло да се продаде на безценица за обезпечаването на вземанията на „Атомстройекспорт“.

До плащане на неустойките, присъдени от арбитража, би се стигнало, ако НЕК действително получи гласувания от парламента заем. Но ще се стигне ли до такъв, ако Европейската комисия не го одобри, преценявайки, че той всъщност е неприемлива държавна помощ? Правителството твърди, че е наясно с процедурите на Еврокомисията и веднага ще я уведоми за намерението да окаже държавната помощ на НЕК, но дали такава помощ ще бъде отпусната и в какъв размер, ще зависи от отговора на комисията, а не се знае кога той ще дойде.

Неудовлетвореното искане на БСП в парламентарното решение за заема да има изрично уточняване на размера и на срока за изплащане отвори нова тема в предизборните конфронтации. Отговор дали днешните управляващи не подписват празен чек за плащания на руската страна, или такъв чек всъщност са подписали управляващите социалисти през 2006-2008 г., когато без договор и обществена поръчка за оборудването за „Белене“ са направили авансово плащане за него, ще очакваме в хода на предизборната кампания.

Но въпросителните около проблема отиват и отвъд изборите. Социалистите не оспорват, че отсъдените от арбитража неустойки за отменения  проект „Белене“ трябва да бъдат платени, но питат какво ще се прави оттам нататък. Твърдят, че са съгласни с идеите за преструктуриране на проекта и намиране на инвеститор, с който правителството да преговаря, но какви ще се тези преговори, след като сред управляващите доминира мнението, че от нова атомна централа страната няма нужда?

Гласуваният от парламента заем за НЕК не само не решава проблема с неустойките за „Белене“, но не решава и спора за бъдещето на втората атомна централа в България. Защото за развръзка в този спор е нужен консенсус за ядрената енергетика, а такъв в България няма.