Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кандидатура за ООН в „12 без 5“

Парадокс е, че Ирина Бокова остава в списъка на кандидатите за поста, въпреки официалната кандидатура на Кристалина Георгиева.
Снимка: БГНЕС

Събитието, което предизвика вътрешнополитически трус през изминалата седмица, беше издигането на нова българска кандидатура за поста на генерален секретар на ООН – тази на европейския комисар по бюджет и човешки ресурси и зам.-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Досегашният официален кандидат, подкрепен от правителството, беше генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тази подкрепа обаче беше под изричното условие, изразено от премиера Бойко Борисов, а именно, на последното предварително гласуване на Съвета за сигурност на ООН Бокова да е първа или втора. Тя остана шеста, което показва низходяща тенденция, тъй като преди това беше класирана първия път на трето и втория на пето място.

Издигането на Кристалина Георгиева бе последвано от политическа буря с квалификации като „предателство“, „несериозно“, „загуба на суверенитет“, като последното е намек, че номинацията е направена под натиск отвън. И наистина е имало сигнали, че Германия и по-точно канцлерът Меркел не приемат Ирина Бокова в качеството й на първата жена в историята и представител на Източна Европа - кандидат за поста на генерален секретар на ООН.


Сигналите от Брюксел, от друга страна, са положителни по отношение на кандидатурата на Кристалина Георгиева. Нейният имидж в европейските институции е висок. Окачествяват я като борбена натура и компетентен работохолик, който работи честно и прозрачно.Писма, приветстващи решението на България и деклариращи подкрепа, вече са пристигнали в София от Унгария, Латвия, Хърватска, Румъния, Полша, Албания, Армения. Още преди две седмици стана ясно, че пълна подкрепа на Кристалина Георгиева дава Германия. Според запознати Великобритания също стои зад българката. Очаква се и подкрепата на САЩ.

Парадоксът е, че Ирина Бокова остава в списъка на кандидатите за поста, въпреки решението на българското правителство да предложи нов кандидат. Това е потвърдено от новозеландския дипломат Джерард ван Бохемен, който председателства Съвета за сигурност на ООН през септември. Възникналата ситуация е обсъдена на закрито заседание. Членовете на Съвета са искали да знаят дали България ще има един или двама кандидати. Оказва се, че има един кандидат, официално подкрепен от българското правителство, и още един, който остава в надпреварата в лично качество, каза Ван Бохемен. Общото събрание на ООН ще изслуша новия български кандидат в понеделник. Русия и още три държави от Съвета за сигурност на ООН обаче са повдигнали въпроси относно номинацията на Георгиева, което на практика може да блокира изслушването й. Интересен казус, защото самата Кристалина Георгиева даде да се разбере, че е приела номинацията при две условия: да бъде подкрепена от повече източноевропейски страни и да не й бъде наложено вето. Едното условие се изпълнява, второто зависи най-вече от Москва. Ще се разбере на 5 октомври, когато е следващото гласуване в Съвета за сигурност.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52