Първият носител на наградата, присъдена за принос в българската култура през изминалия сезон, стана Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров. Церемонията по награждаването се състоя в Кюстендил – родния град на Марин Големинов, в художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“. Последва концерт на „Софийски солисти“. Наред с голямата награда, беше определено и съпътстващото отличие „Златен квартет“. Получи го „Кварто квартет“.

Получи се естествен процес на обсъждане. Дори не си спомням кой пръв предложи „Софийски солисти“, но всички изтъкнаха техните успехи. В Португалия, малко преди да почине, дядо ми е написал произведение за струнен оркестър и дамски хор, чиято премиера наскоро осъществиха „Солистите“. Оркестърът предложи още много първи изпълнения и интересни програми. Да не забравяме и факта, че в първите години след основаването на състава, Марин Големинов е бил негов диригент, посветил му е много творби. Сегашният диригент проф. Пламен Джуров, ученик по композиция на дядо ми, разказва, че публиката по света познава и очаква произведенията на Големинов, които са в репертоара им. Това е наистина изключителен състав –като звук, като ансамбъл. Сдружението „Марин Големинов“, създадено в Кюстендил веднага след смъртта му, организира всичко, а паричните награди осигурява общината и една местна фирма. Идеята е наградата да се връчва всяка година.

Да получиш първата Национална награда „Марин Големинов“ несъмнено е факт, който се помни цял живот – казва проф. Джуров. – Това е паметен знак, който те задължава да продължиш историята, да проектираш смисъла й в настоящето. Върху стереотипите на музиканта, било като техника, било като мисъл, всяко ново нещо отваря „друг файл“. Произведения, които смяташ за познати, може да бъдат погледнати от съвсем различен ъгъл. Защото нотното писмо е изключително точно, но и съкратено в определена степен. Под нотите има смисъл, който трябва да откриваш. Понякога има неведома сила, която ти помага –вероятно е онзи „ток“, който преминава между изпълнител и композитор. Има някакво тайнство в тази работа. Години са минали от времето, когато няколко пъти седмично се срещах с проф. Големинов. Все още не мога да преценя какво най-много ми е повлияло – конкретните професионални насоки или неговото присъствие. Той не беше много речовит, говореше припряно, бързо, с кратки сентенции – негови мисли или български поговорки, към които често прибягваше. Те влизаха в съзнанието и започваха да действат, да те карат да си задаваш въпроси. Липсват ми тези негови сентенции. Мисля, че повече ми е въздействал като личност, като маниер на мислене. Може би затова продължавам да преоткривам музиката му, умението да събере композиционната идея в някакъв вид формула – темброва, звуковисочинна...

Сред официалните гости на церемонията по награждаването беше и проф. Наташа Япова от НМА – уважаван учен и преподавател по история на музиката.

Марин Големинов е онази релефна фигура в българската музика, която утвърждава камерния жанр, камерното музициране чрез камерния начин на музикално мислене – обобщава проф. Япова. – Нека припомним, че камерната музика е „музика за самия звук“, музика за слушане и музициране. Идва от традицията да се свири в дворцовата „камера“, където аристократите се събирали, за да водят своеобразна беседа чрез камерната музика. У нас подобна традиция не е имало по определени причини. Само шест десетилетия след като България става независима държава, Марин Големинов утвърждава жанра камерна музика в българската култура. Следвайки в София и Париж, той пише не една и две композиции. Но едва през 1934 г. написва „Опус № 1“ на своя Първи струнен квартет – знак, че това е неговото собствено творческо начало.