Eднa дeceтa oт нaй-гoлeмитe ĸoмпaнии в Югoизтoчнa Eвpoпa ca бългapcĸи. Toвa пoĸaзвa peдoвнaтa гoдишнa ĸлacaция нa ЅееNеwѕ ТОР 100 ЅЕЕ 2016. Te ca пpeдимнo oт eнepгийнaтa и тежката индycтpия – най-голямата рафинерия в България – руската Лyĸoйл Heфтoxим Бypгac, медодобивната немска фирма Aypyбиc, Националната електрическа компания, АЕЦ Козлодуй и т. н.
Сред 100-те най-големите банки в региона има и 18 опериращи в България. 22 застрахователни дружества, работещи на българския пазар, също намират място сред 100-те най-големи в тази част на континента.
Всичко това показва, че макар и гръбнакът на икономиката в България да са малките и средните предприятия (МСП) с около 65 на сто от заетите, в страната има място и успешно се развива и голям бизнес от европейски мащаб.
МСП имат редица козове в конкуретната пазарна надпревара – гъвкавост, адаптивност и способност да запълват всяка нова отворила се пазарна ниша или бързо да се отказват от вече неперспективни и изчерпани пазари. Но големите са си големи, което означава, че техните възможности да иновират, да произвеждат евтино, да задоволяват масови и трайни нужди е по-голяма. На практика МСП и колосите в икономиката много добре се допълват и са си взаимно полезни.
Но за да си голям в икономиката, означава да имаш голям пазар, а България е малка страна с не многобройно население и ограничен брой потребители. Това по принцип е препятствие за успешна експанзия на големия бизнес. Оказва се, че в съвременна България обаче това не е точно така по простата причина, че нейната икономика е изключително отворена и свързана с международните пазари, където единствено могат да се разгърнат възможностите на големите фирми. България изнася и внася една огромна част от своя брутен вътрешен продукт (БВП) и почти цялата й индустрия и земеделие зависят от състоянието и търсенето на международните пазари. Точно това е най-важната предпоставка за развитието на голям бизнес – свободното движение на стоки, хора и капитали. И точно на това се дължат доста добрите резултати на българските компании в класациите за най-големите фирми в Югоизточна Европа.
Но има още нещо, което трябва да се отбележи във връзка с тези класации и с откритостта на българската икономика. Става дума за това, че почти всички „български” компании в тези класации всъщност са с чуждестранни собственици – руснаци, американци, германци, италианци, австрийци и т. н. Това обаче по никакъв начин не им пречи да си плащат данъците тук в България, да плащат заплати на българските си работници и служители, да се снабдяват от български поддоставчици малки и средни предприятия и всъщност да произвеждат БВП, т. е. благосъстояние.
Вярно е, че страните от Югоизточна Европа не са от най-големите и мощни в икономическо отношение и че смятаните в региона за големи, погледнати глобално, може да не са от най-висок световен ранг. Но и самата страна, нейната икономика, основните й макроикономически показатели много рядко излизат на по-предни позиции в световен мащаб. България като цяло се нарежда в най-добрия случай сред първите 50 страни в света по конкурентоспособност, производителност, условия за бизнес, БВП на човек от населението и т. н. Едно повече от добро представяне, което говори както за доброто развитие на страната, така и за практичния и реалистичен подход на властите и бизнеса към реалните възможности на страната. Точно заради това, в момента българската икономика е в много добра форма, за разлика от много други в Европа, БВП стабилно расте, безработицата спада и благосъстоянието и на държавата, и на гражданите чувствително се увеличават.
В „България днес“ на 4 февруари говорим за ситуацията на гръцкия остров Санторини и има ли опасност за българите, които се намират там. За екологията и взаимоотношенията между човек и природа ще говорим с едни млади българчета, които вече..
В сряда, над по-голямата част от страната облачността ще е значителна, временни разкъсвания ще има преди обяд над Западна България. На отделни места, в Източна България и планинските райони, ще превали съвсем слаб сняг. Ще духа до умерен, в източните..
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана..