Очакванията, че за нов генерален секретар на ООН ще бъде избрана жена от Източна Европа, се оказаха илюзия. За поста беше официално номиниран португалецът Антониу Гутериш. Твърди се, че в последния момент Русия предпочела да подкрепи него, вместо да избира между няколко източноевропейски претенденти. В България развръзката генерира разочарование.

Темата е чувствителна за българина, защото сред претендентите от Източна Европа имаше не една, а две негови сънароднички. Това обстоятелство се приемаше резервирано и дори предизвика ироничен коментар, че докато цели континенти нямат кандидат за генерален секретар, България има двама. Възникна една сложна ситуация, при която правителството първо номинира за поста генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, а после смени кандидатурата й с тази на еврокомисаря Кристалина Георгиева. Бокова обаче не се отказа от надпреварата и без правителствена подкрепа се класира четвърта, а официалният кандидат на правителството Георгиева зае осма позиция. Сред политическите сили смяната се възприе противоречиво. Първоначално основни нейни опоненти бяха БСП и АБВ, но след окончателната развръзка, която съвпадна със старта на предизборната кампания за нов държавен глава, броят на критиците се умножи и това радикализира политическите отношения в страната. Смяната на кандидата днес има критици дори в управляващата партия ГЕРБ и заместник-председателят й Цветан Цветанов признава с половин уста, че „всички може би носим донякъде вина за това, че не се консолидирахме и нямаше единност по нашата номинация.“ Размяната на нападки стана толкова остра, че накара президента Плевнелиев да апелира за въздържане от обиди, тежки думи и замеряне с кал, защото и двете българки са се представили достойно. Призивът му обаче върши малко работа в една ситуация на враждебност, при която самият премиер Борисов твърди, че Ирина Бокова е проявила „нахалство“ оставайки в надпреварата след като кабинетът оттеглил  подкрепата си за нея.

При новата вътрешнополитическа ситуация БСП и АБВ настояват за оставка на правителството и не само, а и за оттегляне на Кристалина Георгиева от поста зам.-председател на Европейската комисия. Оставка на правителството иска и ДПС. Вероятно е последните развития да ускорят и даже да разширят започналите консултациите за искане за вот на недоверие за правителството. За търсене на отговорност от кабинета, но след изборите, се обявява и кандидат-президентът на Патриотичния фронт и „Атака“ Красимир Каракачанов.

Попаднал в центъра на критиките, премиерът Борисов нервно отхвърля исканията за оставка и отдава неуспеха на българския кандидат на отказа на големите сили от идеята за нов генерален секретар на ООН да бъде избран политик от Източна Европа. В упорството да оправдае решението премиерът направи е някои твърдения, които предизвикват недоумение. Каза, че дълбоко се лъжем, ако мислим, че българският кандидат е от съществено значение, защото по въпроса кой да оглави ООН трябвало да се разберат руснаците и американците, а тава накара хората да се запитат защо тогава България номинира първо един, а после друг кандидат, самостоятелно и суверенно ли е било това решение, и на каква цена е взето?  Неуместно беше и напомнянето на Борисов, че Бокова произхожда от комунистическа фамилия. Този произход не й е попречил да бъде генерален директор на ЮНЕСКО, нито  попречи правителството да номинира първо нея. По-острите опоненти на управляващите хапливо отбелязват, че асоциации с комунистическото минало може да се правят също за Кристалина Георгиева, а и за президентския кандидат на управляващата партия Цецка Цачева.

Оказа се, че от надпреварата за нов генерален секретар на ООН в България всички излизат губещи. Ирина Бокова излиза унизена от нападки към нея в собствената й родина. Склонила да стане втори кандидат на България в името на по-високи шансове, с предпоследната си позиция Кристалина Георгиева също стана обект на критики в родината си и не само, но и на призиви за оставка от поста си в Европейската комисия. Развръзката изостри критиките към управляващите, а гражданите се чувстват обидени и омерзени от неведението си за станалото. Ако това е някаква утеха, чест прави обаче прави на всички, че никой не постави под съмнение качествата на победилия кандидат за генерален секретар на ООН Антониу Гутериш. Мъж е, а не както се очакваше жена, не е от Източна, а от Западна Европа, но се възприема със симпатия като достоен представител на една приятелска страна.