Кампанията за президентските избори в България е вече в третия си ден. Очакваше се предизборното противопоставяне по вътрешнополитически теми да е по-малко от това по външнополитически. По неочакван начин обаче един външнополитически проблем, какъвто бе изборът на нов генерален секретар на ООН, се изроди във вътрешнополитически ежби заради неуспешното представяне на правителствения кандидат за поста Кристалина Георгиева. Предвиждането на някои наблюдатели, че тази тема няма да се отрази на предизборната кампания, едва ли ще се оправдае, защото в малкото дни до деня на вота – 6 ноември, подетите искания за вот на недоверие към правителството и оттегляне на неговия кандидат за генерален секретар на ООН Кристалина Георгиева от поста заместник-председател на ЕК, по-скоро ще ескалират. Въпросът не е дали, а доколко развръзката в ООН ще се отрази на развръзката в избора на новия български президент. Преди три дни подкрепата за президентската двойка, номинирана от управляващата ГЕРБ, беше 19,8 процента, а тази за двойката, подкрепяна от БСП – 14,9 на сто. За по-малко от месец разликата от 5,1 на сто едва ли изцяло ще се стопи, но доближаване на резултатите вероятно ще има, а то може да е решаващо за прегрупиране на силите за втория тур. Макар да участват отделно в президентската кампания, БСП и АБВ водят консултации за вот на недоверие към правителството и на втория тур тази обща кауза може да ги обедини срещу кандидата на управляващите. Въпреки разцеплението си, ДПС не се е отказало от амбицията и този път да играе решаваща роля за крайния резултат от избора на президент, накланяйки везните в полза на един или друг кандидат. Партиите разглеждат президентските избори и като опипване на терена за предсрочни парламентарни и премиерът Борисов неслучайно заяви, че при неуспех на първия тур сам ще предизвика такива, като подаде оставка. Според социологически проучвания непосредствено преди президентските избори, ако сега се проведат парламентарни такива, в Народното събрание биха влезли само 4 формации – ГЕРБ с 26,70 на сто, БСП с 13.80 на сто, Патриотичният фронт с 7,40 на сто и Реформаторският блок с 5,70 процента. Това съотношение на силите едва ли ще се запази и след президентските избори, но дали промяната ще оправдае насрочване на предсрочни парламентарни ще се узнае само след окончателния резултат от избора на новия държавен глава.