Звукорежисьорът е фигура, често оставаща инкогнито за слушателя, който определя любимите си предавания според водещите и техните събеседници. Човекът зад пулта обаче е важна част от екипа на радиопредаването. Работата на звукорежисьора е да балансира различните източници: звук, говорител, ефекти и прочее, в зависимост от сценария, обяснява Димитър Палашев. Той нарича себе си „динозавър”, защото е отдал на слушателите на БНР над 40 години от живота си, отначало като звукооператор-монтажист, а после като звукорежисьор и автор на предавания за филателията.

Звукорежисьорът застава зад пулта. Прави проби на звука. Ако се налага, прави малки корекции, използва различни устройства, като филтри за промяна на гласа - например, при радиопиеси и драматизации. В студио 2 имахме и голяма ламарина, с която, когато се налагаше, правехме вятър. Всичко това се обработва чрез смесителния пулт и се получава крайният продукт.

Когато през далечната 1962 г. постъпва в Националното радио, заварва една прекрасна работна атмосфера:

Апаратурите бяха добри за тогавашното ниво – немски, швейцарски и руски магнетофони и пултове, колегите – сърдечни и отзивчиви. Те отдаваха всичко от себе си, за да ме „внедрят” в звукооператорската професия. Звукооператорът трябваше да зарежда магнетофонните ленти, да прави монтажи. И всичко това – в съдействие със звукорежисьора, който беше на пулта”, си спомня Димитър Палашев началото, а десет години по-късно със съответната диплома в ръце, вече е звукорежисьор:

Постепенно нещата се променяха. Въведоха се нови пултове и магнетофони, на които трябваше да се обучим. След 1999 г. в радиопроизводството навлезе и компютърната техника. Сега вече е, както се казва „Пей и работѝ”. При работата с ленти беше по-различно. Когато лентата приключи или трябва да се наставя, я лепяхме с ацетоново лепило със стъклени пръчици. Сега с компютъра всичко става по-бързо, по-качествено и по-ефектно. Новите техники са едно от предизвикателствата пред звукорежисьора – за малко време трябва да ги усвоиш, наред с използването на старата техника. На 2-3 години техниката остарява, сменя се и ти се обучаваш отново. Т.е. трябва да се развиваш непрекъснато, за да дадеш на слушателите качествен продукт. Когато съм обучавал колеги, винаги съм им казвал „Качеството на вашата работа трябва да е „6+”. „6” не приемам!”. И сега имам колеги в радиото, които съм обучавал, и такива, които са отишли в други радиостанции. Когато ги срещна, споделят: „Еее, знаеш ли, ти едно време в това студио така ме научи, че аз като отидох там, те се учудваха на уменията ми”. Така става с опит и когато имаш вътрешен стремеж да усвоиш това, което ти се предлага.

Работата му го среща с различни известни музиканти и актьори като Милчо Левиев, Таня Масалитинова, Апостол Карамитев и други, чиито записи остават в Златния фонд на БНР. До днес си спомням как при запис в 1 студио изпълнителите сядаха в едното ъгълче и когато трябваше да пеят или свирят, прихождаха боси, за да няма допълнителни шумове. Бяха много сърдечни, сякаш бяхме братя, така в сладка раздумка с Димитър Палашев стигаме и до гафовете в радиоефира – най-благодатната тема за приказки на маса между радиоработници:

В бившия партиен дом имаше някакъв пленум на БКП. Подготвя се новинарската емисия за 20,30 ч. Тя обаче излиза с 15-20 секунди повече. Връщат лентата, говорителят изчита последните няколко реда на по-бърз ход, свършват. Занасят лентата в студиото и в ефир звучи следното изречение: „Уважаеми слушатели, чухте част от пленума, на който бяха приети важни партийни документи… Менти”. След този гаф, колежката беше уволнена, сподели с нас епизоди от историята на радиото звукорежисьорът Димитър Палашев.