Често у нас и по света задават на Недко Солаков въпроса с какво точно се занимава – скулптура, живопис, инсталации? Обичайният му отговор е, че разказва истории. Голяма част от нещата, които създава със средствата на изкуството, са именно истории, разказани с безусловна откровеност.
Няма да преувеличим, ако кажем, че Недко Солаков е един от най-успешните световноизвестни български художници с над 25-годишна кариера и изложби в Европа, Азия и Америка. От началото на 90-те той показва свои творби на няколко континента. През 1992 година за първи път участва на Биеналето във Венеция. Следват 3-то и 4-то биенале в Истанбул, както и изложби в Сао Паулу, Гуанджоу, Лион, Лисабон, Амстердам, Мадрид, Ротердам. Последната му спирка за този месец е в галерия „SARIEV Contemporary” (Пловдив). В изложбата си там обаче Недко е показан в необичайна светлина – не като художник-концептуалист, а като „натурист“, който се завръща към пленера, рисуването на открито. Именно на това обръща внимание и изкуствоведката Яра Бубнова:
За тези, които не познават работата на Недко Солаков, това е художник, който е в състояние да покаже и разкаже едни изключително интересни и странни обстоятелства, свързани с реалността на нашия живот. Това е художник, който работи много и постигна невероятен успех, защото е участвал във всички най-престижни изложби. Това са огромно количество биеналета, започвайки от най-старото – Венецианското биенале. В тази ситуация, изложбата на Недко Солаков е необичайна с това, че названието ѝ е много кратко – „Природа“. Това не е присъщо за този художник. Най-често в самите названия на изложбите си, той съумява да вложи някаква интрига, с която неговият разказ в инсталациите ще бъде развит, опониран, отречен и доразказан отново, по един специфичен начин. Природата е една много традиционна тема за изкуството. Нетипично е тя да бъде свързана с художник, работещ със съвременен визуален език.
Според изкуствоведите, рисуването на природата е свързано с желанията на художника да изчезне, да избяга, да се освободи от градските конфликти, от отчуждението на съвременния град. Такъв опит прави в новата си изложба и Недко Солаков. Той прекарва 12 дни в разходки из горите в Габровския Балкан, изминавайки 147 км и създавайки по една рисунка на ден.
Той си постави една много специфична задача – да съчетае ролята си на художник, подготвящ една изложба, с удоволствието на човек, който обожава дълги разходки сред природата, особено сред българската природа. Тръгна натам и се разхожда доста време. Тези 12 рисунки той свързва с представата си за мащаба, величието, размера, безкрая, метафориката и съвършенството на балканската природа. В тези рисунки, независимо от желанието да се говори само за природа и само за приятни неща, изведнъж реалността и животът навлизат доста брутално. Освен красотите, художникът намира и неща, които го вбесяват и го дразнят. В този момент рисуването става недостатъчно и той прибягва към думата. От нея не само започва Библията, но тя може да може да бъде формулирана и като една псувня или като една най-висша форма за изразяване на емоцията. От моя гледна точка интересното в тази изложба е, че тя е за България, за природата, тя е за уменията на художника, за реалността на работата. От друга страна, тя е изключително забавна, съвременна, невероятно критична – към всички нас, към нашето взаимоотношение, към това, с което ние обичаме да се асоциираме, но забравяме, че освен наслада, трябва да имаме и някакви изградени отговорности.
Такова е посланието от последната изложба на авангардиста Недко Солаков, обявен през 2009 година за един от стоте най-влиятелни съвременни художници в годишната класация „Кунсткомпас“, публикувана от списание Managermagazin. Кое ще бъде следващото му артистично предизвикателство и послание – предстои да разберем.
Снимки: SARIEV Contemporary Gallery и личен архивВ Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..