Национализмът се завърна на Балканите, без някога да си е тръгвал. Тази тревожна констатация е на известния български историк проф. Андрей Пантев и би могла да се изведе като едно от основните заключения на конференция в София с участието на водещи български дипломати. Форумът, организиран от германската политическа фондация „Фридрих Еберт“, бе посветен на процесите в ЮИЕ.

Векове наред Балканите са били не само периферия за европейската политика, но и гранична зона – констатира д-р Боби Бобев от Института по балканистика към БАН и дългогодишен посланик на България в редица балкански страни.

Границата между източното православие и католицизма минава именно през Балканите. Тази граница е и своеобразна цивилизационна граница. След края на Втората световна война Балканите отново бяха граничната зона, този път между НАТО и Източния блок. След 1989 г. нещата сякаш тръгнаха в правилната посока, но настъпиха и редица усложнения, защото всичко, което се случи в региона след това, беше свързано с кървавия разпад на бивша Югославия. Въпреки това днес, за първи път в историята на региона, всички страни гледат в една посока с еднакви външнополитически приоритети: членство в НАТО и ЕС. Трябва с ръка на сърцето да си кажем, че ние, ЕС, направихме грешка. Защо трябваше председател на ЕК да обяви мораториум върху разширяването на съюза до 2020 г.? Това създаде условия за негативизъм и ще дам един пример – сериозно социологическо изследване в съседна Македония показва, че през 2008 г. 96% от населението са за членство в ЕС. Тази година вече са само 71%.

За опасността от капсулиране на Западните Балкани говори и Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и външнополитически отношения и бивш зам. министър на външните работи. Според него разширяването на ЕС вече не просто не е приоритет за Брюксел, а дори се поставя въпроса, дали изобщо да се приемат нови страни-членки. Това има силен демотивиращ ефект върху обществените нагласи и готовността за провеждане на реформи – твърди дипломатът. Някои наблюдатели смятат, че именно забавянето на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани е в основата на растящото влияние на Русия в региона. Любомир Кючуков не споделя това мнение:

Дилемата Европа или Русия е до голяма степен измислена и нереалистична, а конкретно за България тя се използва единствено за вътрешнополитически цели. Всички страни от региона за заявили ясно своята евроатлантическа ориентация и цели. Да, Русия винаги е била фактор за Балканите от поне 250 години насам, но според мен през последните 25 години Русия не е алтернатива за страните от региона, защото извън енергетиката няма икономическия ресурс и не предлага идеологическа алтернатива, както в периода на студената война. Русия няма потенциала да разцепи региона – смята Любомир Кючуков. Вместо това той вижда друг, особено актуален проблем:

Ще се превърне ли умереният балкански ислям в бариера за нахлуването на радикалния ислям в Европа, или сам той ще бъде атакуван с цел неговата радикализация? Радикалният ислям никога не е бил фактор на Балканите, но съществува риск да се превърне в алтернатива. Данните за рекрутирани бойци на ИД от региона са достатъчно основание за тревога – смята Любомир Кючуков.

Редица политически наблюдатели отбелязват, че опасността от ислямизация в региона е била подценена още през 90те години, но въпреки това трябва да се знае, че мюсюлманите на Балканите не са религиозни фанатици. Рекрутираните бойци от Македония, Косово и Албания са преди всичко бедни хора.

Основна грешка на НАТО и ЕС е, че не очертаха социално-икономическа перспектива за региона, подобно на плана Маршал за възстановяването на Западна Европа след края на Втората световна война“ – смята дипломатът Валентин Радомирски. – Налице е опасност регионът да остане сива или буферна зона заради липсата на интеграционна перспектива. Бежанската вълна радикализира страните от Западните Балкани и поставя на изпитание техните общества. Регионът не получава нужната подкрепа от Брюксел за справяне с проблема.