Петър Делчев е български цигулар със сравнително кратка кариера на концертиращ виртуоз. Блестящите му успехи в детска и юношеска възраст са последвани от десетки изяви на български и чуждестранни сцени. Той е единственият българин, успял два пъти да се нареди сред победителите на конкурса „Паганини“ в Генуа. Негови видеозаписи са излъчвани по БНТ, както и в киносалоните у нас – след прословутите кинопрегледи и преди основния филм. Сред тези видеозаписи от 60-те години на м.в. е „Кампанела“ от Паганини, съпровожда Ася Златкова. Ученици в Средното музикално училище в София, Петър и Ася вече са лауреати на няколко конкурса.

За съжаление, младият артист не успява да сбъдне много от мечтите си. Проблеми от различен характер налагат да напусне България. Днес живее със семейството си в Италия, но не спира да тъгува за две неща – за цигулката и за България. Най-силното му желание е негови изпълнения да звучат в родината, да достигнат и до следващите поколения, които дори не са чували името му. Здравословни проблеми не му позволяват да пътува често. По същите причини не може да свири от 2004 г. Записите, които е оставил във фонда на БНР и Радио Кьолн, никак не са малко, някои от тях вече сме ви представяли, други ще чуете, вероятно, за първи път. Сред тях са наистина брилянтни изпълнения. Петър Делчев е бил солист на всички известни оркестри у нас, свирил е под палката на големите ни диригенти Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Казанджиев. Още юноша изнася 20 концерта в Италия, заедно с Академичния оркестър, дирижиран от Алипи Найденов. Първия си голям конкурс печели на 14-годишна възраст – „Ярослав Коциан“, Чехия.

Бях почти дете – спомня си той. – Възрастовата граница в конкурса беше до 18 години, така че участваха и много по-големи от мен. Спечелих първата награда. Получих огромна кристална купа, която беше толкова тежка, че за малко да я изпусна. Цигулката, която ми дадоха като подарък, беше изработена от голям майстор, прекрасен инструмент. С тази цигулка спечелих наградите на конкурса „Паганини“, на който се явих по-късно в две поредни години.  Първия път бях на 17 г., а според регламента кандидатите трябваше да имат навършени 18 г. Моят учител Константин Зидаров направи постъпки и получихме разрешение от ръководството на престижното състезание, за да бъда допуснат. Това беше през 1967 г. Конкуренцията беше много силна, имаше много представители на руската школа, които буквално „обраха“ наградите. (напр. Владимир Спиваков е втори, бел. ред.) Аз бях класиран на четвърто място. Следващата година отново участвах. Вече бях студент в класа на проф. Владимир Аврамов и той настоя да опитам отново, уверен в успеха ми. Но пак бях на същата позиция – четвърти. Този път се състезавах с възпитаници на елитни учебни заведения в САЩ. 

Петър Делчев се явява и на други конкурси, което му носи нови и нови покани за участия в България и чужбина. След всичко това, в един момент кариерата му търпи обрат. Години наред му се налага да свири в столични ресторанти, за да издържа семейството си. Решава да потърси работа в чужбина.

Първо една година работих в Симфоничния оркестър на Щутгарт – разказва той. – Случайността ми помогна да се озова там. Една вечер свирех в столичен ресторант. При мен дойде възрастен господин от Германия, беше със съпругата си. Сприятелихме се, той ме покани да му отида на гости, живееше близо до Щутгарт. Помогна ми да се свържа с оркестъра, насрочиха прослушване, след което ми казаха, че мога да започна още на следващата сутрин. Но аз исках да се върна, за да уредя пътуването на семейството си, съгласиха се да ме изчакат. По-късно спечелих конкурс за Симфоничния оркестър на Радио Кьолн. Там, на третия пулт, работих повече от 15 години. До мен седеше Клаус Гирш, изкарваше си хляба като цигулар, но свиреше прекрасно и на пиано. През 1983 г. заедно с него записахме за Кьолнското радио компактдиск.

Както вече стана дума, Петър Делчев рано се разделя с цигулката. Съпругата му е убедена, че натоварването около конкурсите и концертните турнета в млада възраст се е отразило пагубно на психическото му здраве и е довело до последвалите проблеми. Съвсем съзнателно споделяме неговата история. Нека родители и учители не забравят каква огромна отговорност носят и нека пазят психиката на децата – казва г-жа Надежда Делчева.