Днес, в третия ден откакто парламентът прекъсна предизборната си ваканция за нови промени в Изборния кодекс, правната комисия на законодателния орган продължава да ги дискутира. Кодексът беше приет преди няколко месеца с цената на тежки компромиси между управляващите и те не крият, че днес го променят отново в интерес на оцеляване на управлението им. Че това управление е обречено на „динамична стабилност“ се знае вече от всички, но въпреки това се налага въпросът: защо правилата на вота се променят по средата на протичаща вече предизборна кампания и кога всичко това ще приключи?
Предварителната договорка на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт беше за „минимални“ промени в изборните правила, касаещи ограничението на броя на избирателните секции в чужбина, задължителното гласуване и включването в изборните бюлетини на квадратче, гласящо „не подкрепям никого“. За внасяне на „минималните“ поправки в правната комисия обаче постъпиха цели 12 проектозакона за изменение на Изборния кодекс. На първо четене в комисията се очерта ограничението за максимум 35 избирателни секции в чужди държави да отпадне за такива от ЕС, но да остане за всички останали. Прието беше също гласовете „Не подкрепям никого” да се отчитат по различен начин при определяне на резултатите от пропорционални и мажоритарни избори. Тези гласове ще влизат в общия брой на действителните, въз основа на които се изчислява резултатът за мажоритарните избори за президент и кметове, но няма да се броят при изчисляване на резултата за парламент и общински съветници. Най-сложен се оказа дебатът за отпадане на задължителното гласуване, срещу което са социалистите и Движението за права и свободи.
Ако второто четене на равнище правна комисия приключи успешно днес, първо четене в пленарна зала се очаква утре, петък. След него трябва да има второ четене, а после и обнародване на промените в Изборния кодекс в „Държавен вестник”, което е задължително условие, за да влязат в сила. Но още преди обаче тези фази от промените да са приключили, се очертават ясно допълнителни усложнения. Броенето на протестния вот и снемането на ограничението за откриването на секциите в ЕС налага Централната избирателна комисия тепърва да променя технологията за отчитане на резултатите в оставащите само две седмици до вота. Тя ще трябва да проведе също нови обучения сред членовете на изборните комисии и разяснителна кампания сред гражданите. Неизбежни са и промени на софтуера за въвеждане на изборните резултати. От комисията твърдят, че ще успеят да справят с новите задачи, но с цената на допълнителни разходи.
Отпадането на ограничението за броя на изборните секции в страни от ЕС усложнява и задачите на външното министерство, особено що касае Великобритания, където интересът на българите за гласуване е особено висок.
Междувременно кампанията за изборите тече, може да се каже рутинно и без особено да се влияе от драматичните спорове около правилата на вота. Това не пречи обаче социологическите агенции да правят своите прогнози. След „Алфа рисърч“, вече и „Сова Харис" прогнозира балотаж между кандидат-президента на ГЕРБ Цецка Цачева и издигнатия от БСП Румен Радев. На първия тур Цачева щяла да получи 34% подкрепа, а Радев - 28.6%. Трети се очертавало да е кандидат-президентът на националистите Красимир Каракачанов с 12.5%, следван от Ивайло Калфин (АБВ) – 6.6% и Трайчо Трайков (РБ) – 5.1%. Според „Сова Харис" вторият тур щял дори да е „инфарктен“ и на него Цачева щяла да вземе 38.7% от гласовете, а Радев – 37.8%.
Президентските избори тази година ще се проведат едновременно с национален референдум за промяна на политическата система, иницииран от шоумена Слави Трифонов. В проучването на „Сова Харис" 67% от запитаните са отговорили, че ще гласуват и на референдума, а 13.5% са казали, че няма да участват. Твърде вероятно е избирателната активност да премине 50-процентния праг, а това би позволило резултатите от допитването да станат задължителни.
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..