Кандидатства в Музикалния колеж Бъркли и е приет с половин стипендия. За съжаление родителите му не могат да осигурят останалата част за издръжката. Така попада в Холандия в Консерваторията за изкуства Кодартс, където завършва бакалавърска степен и в момента следва магистратура. Самият Мартин Хафизи е убеден че “талантът не може да бъде спрян“. Още повече, когато едва 6-годишен започва да се занимава с ударни инструменти, а на 8 печели първата си награда. Свирил е на една сцена с музиканти като Христо Йоцов, Хилда Казасян и Борислав Йоцов. Убеден е, че за да владееш до съвършенство ударните инструменти, е необходимо да имаш широки музикални познания. Дали това, което прави днес Мартин, е сбъднатата му детска мечта? Определено е по пътя на реализирането й, но, както сам признава, е „много самокритичен“ и си “поставя доста високи цели“. Привлечен още от малък от барабаните, днес той се специализира в перкусиите. Как започва всичко:

Много забавно. Баща ми работеше на един пазар. Когато нямаше работа, си тропаше на един кашон. Целият пазар го знаеше. Един ден нямаше кой да ме гледа и аз бях с него. Помагах му. В един момент реши да види как ще се справя с тропането и ритъма. Фактически то не беше тропане. Той знаеше какво прави, защото е ходил на уроци за около година. Така че това, което правехме, не беше съвсем тропане. Може би е видял талант в мен и е решил да ме изпрати на прослушване при госпожа Мария Палиева – дъщерята на Добри Палиев. Така бях приет в Музикалното училище.

За първите барабани си спомня:

Това бяха едни консервни кутии и едни ламаринки, които служеха за чинели. Баща ми свиреше малко на китара. Понякога сядахме да свирим заедно. Ходехме на китайски ресторант, за да взимаме клечки, с които след това свирех.

Мартин е носител на множество награди от национални и международни конкурси. Престижната голяма награда на Дмитрий Лихачов в конкурса “Съзвездие на таланти” – Санкт Петербург, Русия, получава на база постигнатите успехи. Кое отличие ще помни винаги?

Най-ярки спомени имам за първата награда. Това беше много вълнуващ момент. Само след три месеца обучение Мария Палиева реши да ме прати на конкурса „Пендим“ в Пловдив – много известен конкурс. 2001 година беше първият ми конкурс и успях да спечеля първа награда.

Многобройни са участията на Мартин в различни концерти, в концертите на възглавници за най-малките. Свирил е с български и европейски младежки формации за класическа музика. В момента е част от сформираното през 2015 година джаз трио Увира/Бруно/Хафизи. Дали изцяло се е преориентирал към джаза, още повече, че и бакалавърската и магистърската степен са към джаз отдела на Консерватория Кодартс?

Не съм загърбил класическата музика. В момента съм част от перкусионния квартет „4Exampble“. Миналата година участвахме в един от най-престижните конкурси в света за перкусионни ансамбли в Люксембург. Спечелихме трета награда и наградата на публиката. Надявам се тепърва да развием този проект.

Мартин e автор на джаз композицията „Ливадата на народа“. Дали ще продължи с композирането? И то най-вече с композиции на база българската народна музика, която е добре приета навсякъде по света и която според Мартин е „много екзотична“ с ритмите си. Според него е все още рано за една такава стъпка, защото темата e много всеобхватна. „Усещам, че трябва да науча повече за нашия фолклор, за да съм способен да го миксирам или да го вмъкна в джаз или в някой друг стил“, споделя виртуозът на палките. Няма музикален стил, който определено да предпочита. Отворен е към всичко, от което може да научи нещо интересно и ново и да обогати познанията си. Относно бъдещето е убеден, „че планове не трябва да се правят, когато си музикант“. Едно от нещата, които го привличат в този живот, е, че „трябва да се бориш всеки ден, за да оцелееш“.

Годините зад гърба на Мартин не са много – само 23. Роден е в София през 1993. Независимо от това, те са изпълнени с упорит и всеотдаен труд, с любов към музиката и към всичко, което прави. Затова и наградите и признанията за таланта му не са малко. Дали лесно се отглежда талант в България?

Смятам, че не е лесно, като виждам как майка ми и баща ми се борят, за да успея да се развивам. Но смятам, че не е и невъзможно. Изглежда ми по-трудно, отколкото на Запад, но това ни прави по-оправни и по-силни. Ние сме и много талантливи хора, а талантът не може да бъде спрян.

Убедени сме, че талантът на Мартин Хафизи, който „не може да бъде спрян“, тепърва ще жъне своите успехи на сцените по света и у нас.