След оставката на кабинета Борисов България е в ситуация, при която прерогативите на действащия президент Росен Плевнелив около съставянето на ново правителство са ограничени, а новоизбраният Румен Радев още няма такива прерогативи, защото встъпва в длъжност през януари. При тези необичайни обстоятелства президентът Плевнелиев се ориентира към съгласувани действия със своя наследник, а този подход не се оспорва нито от БСП, подкрепила избора на новия държавен глава, нито от ГЕРБ. На излизане от консултации с президента Плевнелиев в четвъртък премиерът в оставка Бойко Борисов, дори препоръча Плевнелиев и Радев да определят заедно новия кабинет, за да се избегнела цяла поредица от такива – първо служебен кабинет, съставен от действащия президент, после служебен, съставен от новия след встъпването му в длъжност, а накрая и редовен, след провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Някои съвместни действия между отиващия си и новоизбрания президент вече са съгласувани. Макар да не е задължен от Конституцията, веднага след втория тур на президентските избори Росен Плевнелиев се договори с Румен Радев съставът на новото правителство да бъде определен след консултации между двамата. Според неофициални източници, Радев е поискал да посочи той премиера и вътрешния министър. Подкрепилата го БСП нямало да е против. След като приключи политическите си консултациите с парламентарните сили относно формулата на новото правителство, президентът Плевнелиев ще свика извънреден Консултативен съвет за националната сигурност. На него, пак заедно с новоизбрания и още не встъпил в длъжност държавен глава Румен Радев, с правителството в оставка и партиите от отиващия си парламент ще се дискутират неотложни въпроси около прехода на властта и една тогава президентът ще стартира процедурата по връчване на мандати за съставяне на кабинет в този парламент.

В условия на политическа криза общите усилия за справяне с трудната ситуация имат силен окуражаващ ефект. Взаимодействието между Росен Плевнелиев и Румен Радев е пример за една невиждана досега приемственост между отиващ си стар и идващ нов държавен глава. Обществената подкрепа към подобно поведение е висока. Подкрепата е и логична, не само защото подобно поведение се диктува от националния интерес, а и защото зад новия държавен глава стоят не само гласове на опозицията, но и на управлявалите доскоро политически сили. Участието на новоизбрания държавен глава в търсенето на изход от критичната ситуация преди още официално да е встъпил в длъжност засилва априори неговото призвание да бъде обединител на нацията.