В североизточните Родопи, до село Малко Градище, община Любимец, се намира впечатляващият древен култов комплекс Глухите камъни. Първите съобщения за съществуването му са подадени в началото на ХХ век от чешките братя Херман и Карел Шкорпил, основатели на научната археология в България. Но разкриването на неговите тайни започва едва през 2008 г. с реалните му археологически проучвания, разказва доц. Георги Нехризов, дългогодишен изследовател на комплекса.
За названието на местността събеседникът ми разказва:
Винаги сме се впечатлявали от липсата на чуваемост там. Скалите поглъщат звука, няма и ехо. Тази година правихме експерименти със специалисти от Института по механика за акустиката. Те потвърдиха наблюденията ни. Дори изстрел с пистолет в тази местност заглъхва на 50-60 м. Очакваме да разберем защо това е така.
Комплексът поразява с многобройните си скални ниши:
Това са паметници, разпространени основно в Източните Родопи по поречието на Арда и свързани с културата на траките. Археологическите разкопки категорично установиха това. Но, изчерпвайки културните напластявания, достигнахме и до пласт от края на петото и началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Това са най-ранните следи от човешко присъствие там. Не сме сигурни какви са били функциите му тогава. От тогава имаме малко материали, основно керамика и примитивни костни сечива. Бронзовата епоха не е представена. Но интензивното използване на обекта започва от началото на ранната желязна епоха. Културните пластове с дебелина над 2,50 м ни дават много добра информация за развитието на комплекса, разкривайки многобройни съоръжения, свързани с ритуали и култови практики.
Глухите камъни за пореден път показват стремежа на траките да избират за култовите си практики места, разположени на върхове и около изявени скали, обяснява изследователят:
Изсечените ниши върху скалите са над 500. Това е най-голямата група скални ниши в Родопите, установена досега. Те несъмнено са имали култово предназначение. Други следи от траките са огнищата, на които те са извършвали тайнства и обреди, свързани с огъня.
Входовете по скалите водят към малки камери със заоблена основа, в които може да се побере една урна. Това навежда учените на мисълта, че става дума за погребални съоръжения. Едно от първите открития, на които се натъква екипът на доц. Нехризов, е петроглиф без точна датировка:
Много е трудно да се определи хронологията на нещо, изсечено в скала. Мислим, че става дума за символичен знак – слънчевата ладия, която прави своя път по небосклона.
2016-а е особено успешна година за изследователите на Глухите камъни:
Най-интересна е откритата около едно огнище голяма група антропоморфни и зооморфни керамични фигурки, грубо изработени, но изключително експресивни: мъжки и женски фигури с подчертани полови белези и животни, които трудно се разпознават. Има и миниатюрни съдчета. Подобни материали често се намират на тракийските обекти, но никога в такова количество на едно място.
Според археолозите това са дарове или чрез тях са изпълнявани обреди около огнището. Възможно е те да са произвеждани там, за да се дават на поклонниците. Друга интересна находка е запазена букел амфора с рядко срещана апликационна украса. На повърхността на съда са врязани малки кръгли и триъгълни отвори, запълнени със смола и с вградени бели камъчета. Те силно са контрастирали на черния фон на съда и са му давали завършен естетически облик.
Археологическите свидетелства показват, че мястото е било обитавано до края на XII век. Монетите и керамиката, които намираме, свършват като с нож отрязани до края на XII век. Ние свързваме това със съобщение от летописеца на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен, споменаващ, че рицарите превземат крепостта Ефрем. Вероятно, тогава те са унищожили комплекса Глухите камъни, разказва доц. Нехризов.
Снимки: архив
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..