Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” чества своя патронен празник

БНР Новини
Снимка: БТА

Днес патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” отбелязва своя патронен празник и почита паметта на своя покровител свети княз Александър Невски. Светецът, частица от чиито мощи се съхранява в храма, вдъхновявал руското войнство през Освободителната руско-турска война (1877-1878 г). Затова и катедралата е построена в знак на благодарност към руския император Александър II и руския народ, освободили България от петвековното османско владичество. По настояване на министър-председателя Петко Каравелов,  решението за изграждането на храма е взето на Учредителното народно събрание в старопрестолния град Търново през 1879. След обръщение на княз Александър Батенберг към българския народ започва събирането на средства за строителството му. Доброволните дарения от цялата страна достигат внушителната  цифра 1 900 000 лева. Основите са положени през 1882 година. Изработването на проект за строителството обаче забавя градежа, който започва през 1904 година под ръководството на именития руски архитект Александър Померанцев и трае осем години. В изографисването му участват 36 български и руски художници, както и прочутият чешки художник Иван Мърквичка. Амвонът, архиерейският и царският трон, както и цялата настилка по пода са изработени от мрамор, алабастър и оникс във византийски стил и старобългарски мотиви. Външната облицовка на храма е дело на италиански и български майстори каменоделци, а орнаментите по фасадата изработва скулпторът Вилем Глос. В довършителните работи и украсата на храма активно участва и прочутият български архитект Йордан Миланов. В криптата на храма са събрани едни от най-ценните произведения на българската иконопис. Тя заема цялото пространството под храмовата вътрешност и е превърната във филиал на Националната художествена галерия за старо българско изкуство.



Не са много хората, които знаят, че между 1915 и 1920 г. храмът е носил друго име. През Първата световна война България застава на страната на Германия, Австро-Унгария и Италия, което превръща Русия в нейн противник. През октомври 1915 година това довежда до руски бомбардировки над Варна. В отговор на нападението Цар Фердинанд нарежда всичко, свързано с Русия у нас, да бъде заличено. Затова и храмът получава своето ново име „Свети свети Кирил и Методий“. През 1920 г. е върнато първоначалното му име, с което е осветен официално 4 години по-късно.

Днес храм-паметникът се нуждае от спешен ремонт, за да не бъдат загубени безвъзвратно уникалните му стенописи. Липсата на документи за собственост спираше опитите Светия синод да кандидатства за евросредства, които да бъдат отпуснати за реставрацията му. По решение на служебния кабинет през 2014 година патриарх Неофит получи нотариалния акт от премиера Георги Близнашки.

Какво е състоянието на най-голямата действаща катедрала на Балканите днес, ще научим от Архимандрит Герасим – председател на църковното настоятелство на катедралния храма:

Най-големият проблем днес е със стенописите и множеството течове, които е имало през годините. Това е довело до компрометиране на мазилката на места и тяхното повреждане, особено в южния кораб. Те трябва да се укрепят, почистят и реставрират, което изисква изключително много време, средства и специалисти, които да се заемат с това. Слава Богу, създаде се една междуведомствена комисия, която специално се занимава с реставрацията на храма. Понастоящем трябва да се изготви задание, да се изберат проектанти и да се изготви проект за работа оттук нататък. Наличието на толкова много хора, които са ангажирани с това патриаршеската катедрала да възвърне своя блясък, ме кара да мисля, че това ще се случи.



Въпреки че вече е официален собственик на храма, Българската православна църква няма достатъчно средства за неговата поддръжка. Поисканите от настоящото правителство 800 000 лева за начало на реставрацията до момента не са отпуснати, затова тя е спряна. Кога ще започне не е ясно, но е факт, че годините бездействие сериозно застрашават един паметник с изключителна архитектурна и художествена стойност. Тук е мястото да припомним, че през 2009 година, катедралата получава най-голямото дарение в своята едновековна история от 35 700 лева от възрастния аскет от село Байлово дядо Добри. През 2014 година журналистът Горан Благоев и продуцентът Найо Тицин представиха своя филм „Златното сърце на София“, посветен на 90-ата годишнина от освещаването на катедралния храм. Средствата от продажбата му бяха предвидени за неговото възстановяване.

Снимки: БУЛФОТО

Още от категорията

40 години от покушението срещу папа Йоан Павел ІІ

Днес се навършват 40 години от покушението срещу папа Йоан Павел ІІ на площад „Свети Петър“ в Рим. В съучастие в атентата от 13 май 1981 г. е набеден българинът Сергей Антонов, служител в представителството на БГА „Балкан” в Рим. Новината за..

публикувано на 13.05.21 в 06:15

Мюсюлманите в България празнуват Шекер Байрам

Българите с мюсюлманско вероизповедание празнуват Рамазан Байрам. С празника, който продължава три дни – 13,14 и 15 май, се чества краят на месеца на опрощението Рамазан – време, в което мюсюлманите са постили 30 дни. Рамазан Байрам започва с молитва -..

публикувано на 13.05.21 в 05:25

Днес почитаме Светите равноапостоли Кирил и Методий

Днес Българската православна църква отбелязва деня на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий , създатели и разпространители на славянската азбука - глаголица. Признание за апостолската и културната дейност, която двамата..

публикувано на 11.05.21 в 06:15