България в Първата световна война: 1916-а

В Националния военноисторически музей е открита изложбата „1916: Победи и изпитания”. Тя е посветена на Първата световна война. И по-точно – на участието на страната ни през 1916-а година в световния конфликт. България се включва в него през 1915-а на страната на Централните сили, а сключва примирие през 1918-а. Ето какво разказва за Радио България Лилия Криворова, главен експерт в музея:

1916-а е година, в която имаме изключително големи победи, но също и поражения. На фона на победите пораженията ни не са много – отбелязва тя. И допълва:

През август месец 1916 година българската армия и най-вече нейната Втора бригада на Втора пехотна тракийска дивизия, в която са 27-и и 28-и пехотни Чепински полкове, както и 28-и Стремски полк, удържат пет неприятелски атаки на противника край бреговете на Вардар и при Дойран. Англо-френските войски не успяват да пробият фронта. Това е героичен епизод от събитията, случили се през горещото лято на 1916 година. Успех за българската армия са и двете настъпателни операции през 1916 година също през август. Това са Леринската и Струмската настъпателни операции. С тези две настъпления на Първа и Втора армия е подобрено общото оперативно положение на Южния фронт.

Войници от 4-ти пехотен македонски полк обстрелват неприятелски аероплан, Южен фронт, 1916 г.

Трябва да споменем, разбира се, и кръвопролитните боеве на връх Каймакчалан. От 12 до 30 септември 11-ти пехотен Сливенски полк и част от 24-ти пехотен полк водят изключително ожесточени и кръвопролитни боеве. В тези боеве загиват 2 хиляди офицери и войници. Сраженията са толкова ожесточени, че този най-висок връх в Нидже планина, който е на границата между Македония и Гърция, намалява 10 метра от височината си в резултат от денонощния артилерийски обстрел. Част от оцелелите български войници загубват разсъдъка си, други оглушават. Малко са тези, които оцеляват и българите отстъпват върха. Тези боеве се водят срещу сръбската Дринска дивизия. Сърбите вземат върха.

Бежанци от Серско, Егейска Македония, 1916 г.

Това е един от неуспехите на българските бойци през 1916 година. На 1 септември 1916 година обаче започва победоносното настъпление на Трета армия в Добруджа. На 6-ти септември части от нея под командването на ген. Стефан Тошев превземат Тутраканската крепост – модерно фортификационно съоръжение, с бърз и внезапен удар. Това е една от най-големите победи на българската войска през 1916 година.

Еполетите на румънския генерал Костантин Теодореску, комендант на Тутраканската крепост

След това победоносното настъпление на Трета армия продължава в Северна Добруджа. Важно е да се спомене, че в състава на Съюзната Дунавска армия, в която има германски и турски части, участват и две български дивизии. Тази Съюзна армия настъпва и достига до устието на река Серет през месец декември 1916 година.

Отбрана край р. Дунав, Северен фронт, 1916 г.

Междувременно, на 19-ти ноември противникът на Южния фронт успява да изтласка българската войска при Битоля и превзема града – посочва Лилия Криворова. – Нашите части отстъпват, това е едно от пораженията. Всъщност с Каймакчалан те стават две, но на фона на останалите победи това обяснява и защо заглавието на нашата изложба е „1916-а – победи и изпитания”, макар че победите също са постигнати с изключително много изпитания и човешки жертви.

Доколко по това време – през 1916-та година, българските войски са били добре въоръжени, екипирани, доколко победите се дължат на техния дух и жертвоготовност?

Капитан Продан Таракчиев преди изпълнение на бойна задача, летище Белица, 1916 г.

През тази година, според мене, нашите войски все още са добре въоръжени, добре снабдени. Но на първо място тези победи се дължат на високия боен дух на българския войник, който проявява не само в тази война, а и в предишните войни за национално обединение. Защото знаем, че Първата световна е една от войните за това обединение заедно с Балканските войни. И във всички войни, които води българският войник, той се проявява като изключително храбър, самоотвержен боец.

Награждаване на войници от 4-ти пехотен плевенски полк с кръст „За храброст”, Южен фронт, 1916 г.

В изложбата са показани около 200 дигитализирани изображения от фонда с фотографии на музея, които пренасят посетителите в горещото лято и барутната есен на 1916-а година. В близост до вещи, принадлежали на командири на полкове, бригади и дивизии, са поставени предмети на редови войници, участвали в бойните действия.

Интересен експонат е например лъжичката за свето причастие на войниците от Втора армия от църквата „Свети Георги” в село Цапари, Битолско. Преди сражение войниците са били причестявани с нея. В изложбата има интерактивни приложения за посетителите. Едното от тях е „Времева линия”, която може да допълни познанията на посетителите със събития, случвали се както на Южния и Северния фронт, така и по другите фронтове, където воюват двете коалиции – Антантата и Централните сили. Едно от приложенията е със спомени на съвременници на войната, включително участници в нея. За най-малките посетители са подготвени тъч-скрийнове, с чиято помощ те могат да научат по увлекателен начин повече за българските военачалници и важните събития от времето на войната. Изложбата може да се види до 20 януари 2017 г.