Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Много преди Унгария и Чехословакия горяните въстават срещу комунистическия режим

БНР Новини
Оръжие и лични вещи на бойците от горянските чети и паметник на загиналите антикомунисти в с. Цалапица, Пловдивско
Снимка: bulgaria1944-1989.eu

България също е оказала въоръжена съпротива срещу наложения й чрез преврат комунистически режим. Нещо повече – тя първа, с оръжие в ръка, се е противопоставила на сталинисткия модел на управление, установен след окупацията от Червената армия и насилствената смяна на законното правителство. И това се е случило много преди да избухне Унгарското въстание и да се усети полъхът на Пражката пролет. Ала храбрата и доблестна постъпка на българските горяни е премълчавана и до днес. Тя не е разказвана в учебниците по история, не се е наредила сред най-свидните за паметта на нацията събития, не е станала развято знаме на гражданите срещу безобразията на властта. Днес под овчия кожух е топло, отпуснато и сънено, но рано или късно, като Страшен съд, настъпва ден, в който истината отваря очите и търси разплата.

Герасим ТодоровМилост вече не раздавам. С каква мяра мерите, с такава ще ви меря. С тези думи Герасим Тодоров, командир на Шести пирински отряд, предупреждава в писмо до комунистите от село Влахи, че народът няма да търпи убийствата, грабежите и злодеянията на червената власт. През 1947 г. той създава нелегална група в Пиринска Македония, с която провежда акции срещу насилствената македонизация и политиката на БКП. Примерът на легендарния Герасим обаче не е изолиран – от 1944 г. до 1955 г. в цялата страна се сражават около 600 горянски чети. И тъй като се укриват в горите, те наричат себе си „горяни”.

Атанас КиряковОсновно са били селяни, на които е отнета земята – казва Атанас Киряков, автор на единствения документален филм за горяните. – Това е едно от най-големите престъпления на комунизма, тъй като е откъсната пъпната връв на селянина. От литературата знаем, че брат брата е убивал за парче земя, а с продажбата на една-две ниви е пращал децата си да учат.

И тъй като насилствено отнетата земя е обща болка, местните хора помагат на горяните, осигурявайки им храна, подслон, прикритие. За реакцията на властта пък говори един-единствен факт – на чета от 80 души в Сливенския Балкан тя противопоставя 30-хилядна армия.




В документите се виждат страхът и паниката на властта, умишленото дискредитиране на хора, за които нямат факти, както и непрекъснатата смяна на методите и организациите за ликвидацията им. Тези документи са ужасяващи, те са по-страшни дори от разказите на оцелелите горяни – спомня си за прочетеното в архивите на ДС кинорежисьорът. – Системата съществуваше благодарение на страха, благодарение на едно невероятно лицемерие и на една „гениална” йезуитска тактика да превръща хората в стадо. И ние живеехме в сива държава – сградите бяха сиви, дрехите бяха сиви, умовете трябваше да бъдат сиви и да повтарят всичко, което група хора, разпореждащи се като крезове, искаха да ни наложат – въпреки че помежду си те също изпитваха страх, достатъчни бяха една дума, един намек...

А равносметката е безпощадна – повечето горяни загиват в битките, други са осъдени на смърт или заточени в концлагерите и затворите. Все повече хора осъзнават, че борбата им е обречена, а обещаната помощ от Запада ще остане само на думи. Зачестяват също предателствата и издайничествата, тъй характерни за нашата история, но те имат своето обяснение – режимът внедрява свои хора сред горяните, за да разбие техните редици и увереността им в победата. Днес горянското движение е на път да получи първото си официализирано признание. Очаква се президентът да награди посмъртно трийсет командири с орден „За гражданска заслуга”. Ще бъде ли обаче напълно реабилитиран техният тъй светъл пример? Ето какво мисли Николай Панков, чийто баща Панко Панков е снабдявал с оръжие горяните в Сливенския Балкан.

Паметникът на загиналите горяни в Сливен. Снимка: БГНЕС



Това е похвална инициатива. За съжаление, имената на мъчениците не се знаят, костите им са попилени, а много хора, включително наследниците им, продължават да мълчат. Подобно на баща ми, който наред с други оцелели, отнесе тайната в гроба. Много ще се радвам, ако започне да се говори за епопеята на горяните с достоверни факти, с преклонение пред хората, които са хванали оръжието, за да защитят земята и рода си. Комунизмът не е простил на никого. Затова дължим спомен на горяните, които първи са оказали въоръжена съпротива – много преди чешките и унгарските събития, и дано истината за тях да се разбере. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05