Както и ГЕРБ, вчера БСП също върна връчения й от президента Плевнелиев мандат за съставяне правителство при този парламент. Сега държавният глава трябва да възложи такъв мандат на трета, избрана от него самия политическа сила, и той вече обяви, че това е Реформаторският блок. За разлика от ГЕРБ и БСП, блокът е склонен да състави правителство и още преди да е получи мандата, инициира разговори за подкрепа от други парламентарни сили.

ГЕРБ първо отклониха да разговарят за подкрепа на реформаторите преди те да са получили официално мандата, но вчера дадоха да се разбере, че ще откажат подкрепа. Реформаторите бяха казали, че ще преговарят за подкрепа и с други парламентарни сили, за да се предотврати ново управление на БСП и ДПС. Но без подкрепа от ГЕРБ, гласовете на други сподвижници няма да са достатъчни за кабинет със сигурно мнозинство в парламента. Поради това се заговори за евентуален кабинет, съставен от експерти, а не от политически лица. Заговори се, но с половин уста, защото такова правителство би било твърде крехко и нестабилно. Реформаторският блок и ГЕРБ разбират това много добре и от сега твърдят, че най-реалистичен вариант е провеждането на предсрочни парламентарни избори. Че вероятността този парламент да излъчи устойчиво правителство е минимална, признава и самият президент Росен Плевнелиев, още преди да е възложил третия мандат.

При отказ и на третия мандат за съставяне на кабинет са възможни няколко варианта на развитие. Единият от тях е президентът Плевнелиев да назначи служебен кабинет. Разновидност на този вариант би бил съставът на този кабинет да бъде определен от Плевнелиев съвместно с неговия още невстъпил в длъжност наследник Румен Радев. Тази възможност вече беше обсъждана на среща между двамата след президентските избори, но по-късно стана ясно, че преди да е встъпил официално в длъжност на 22 януари, Радев няма да се ангажира с решения за служебно правителство. От това следва, че новоизбраният президент ще назначи сам служебно правителство след като встъпи в длъжност, когато ще трябва да разпусне парламента и да насрочи предсрочни парламентарни избори.

Но действащият президент може и да не назначи служебно правителство по време на сегашния парламент. В този случай до разпускането на парламента от новия президент Румен Радев изпълнителната власт ще трябва да упражнява правителството в оставка на Бойко Борисов.

Тази сложна поредица от процедури и хипотези предполага период на относителна политическа нестабилност чак до април догодина. Предполага също натрупване на множество неотложни задачи още при първите стъпки на следващото управление, не само във вътрешен, но и в международен план. Дотогава и в двете направления ще се наложи да има известно търпение.