Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съборът за народно творчество в Копривщица – не само в сърцата на хората, но и в списъка на ЮНЕСКО

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

„С България в сърцето” – този надпис на тениските на японските туристи, пристигнали за Националния събор за народно творчество в град Копривщица, може да обобщи впечатленията и чувствата на хилядите участници, които веднъж на пет години се събират на седемте поляни около красивия възрожденски град. Подготовката на участниците започва много по-рано, защото има предварителни прослушвания на регионален принцип, за да се реши кои самодейни изпълнители ще получат правото да покажат своето майсторство. На последното му издание през 2015 г. се изявиха 14 000 изпълнители от всички етнографски области на България, както и българи, живеещи в чужбина. Регламентът на събора позволява участието и на чужди граждани, изпълнители на български фолклор. От тази възможност се възползваха 500 изпълнители от фолклорни състави на 16 държави сред които Швейцария, Белгия, Холандия, Франция, Великобритания, САЩ, Чехия, Украйна, Аржентина и дори Обединени арабски емирства.

СнимкаЗа тях, но и за всички българи по света, новината, че Националният събор на народното творчество в Копривщица получи свое място в Списъка на ЮНЕСКО за добри практики за опазване на нематериалното културно наследство, е един изключителен успех. Той е резултат и сериозната работата на екип учени от Института по етнология и фолклористика към БАН /ИЕФЕМ/, които успяха да защитят кандидатурата. За събора разказва доцент Николай Вуков от ИЕФЕМ-БАН:

СнимкаСъборът се провежда от 1965 година и има вече 11 издания. Това е един форум, който събира заедно десетки хиляди носители на фолклорното знание от различни краища на страната – танци, занаяти, словесен фолклор, обреди. Той представя в комплект една панорама на фолклорното наследство, което България има. Конкретно за вписването на Националния събор в регистъра на най-добрите практики на ЮНЕСКО мога да кажа, че независимо от трудностите, които имаше при оценката и възприемането на кандидатурата, предложението бе оценено по достойнство от Междуправителствения комитет за нематериално културно наследство. Високата оценка е свързана с факта, че това е практика, която не се изчерпва само с изданията на събора, а има своята устойчивост.

СнимкаРешението на Единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство беше взето с трудни дебати, в които съборът в Копривщица е защитен като уникална практика за опазване на културното наследство.

СнимкаА ето и нещо, което малко хора знаят – родопската песен „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, избрана да лети в Космоса, е записана именно в Копривщица. Това се случва на първия национален събор през 1965 година, когато американските етнолози Етъл Рейм и Мартин Кьониг я чуват за първи път. От тогава на всеки пет години градчето се оглася от музика, а изпълнители и посетители заедно играят български хора и пеят народни песни на сцените и из града в продължение на три дни и нощи. Колкото и да сме нетърпеливи да усетим магията му, трябва да изчакаме до 2020 година, когато танцьори, певци, инструменталисти, разказвачи и пазители на народните обичаи ще се съберат отново, за да преживеем заедно изключителния тридневен празник. Планирайте отрано своето участие или посещение, защото през миналата година посетителите бяха над 400 хиляди.

Снимки: БГНЕС




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30