Песента ѝ се носи в безкрайния космос, а тук на земята оглася безбрежни поляни и концертни зали от Стокхолм до Мадрид, от Ню Йорк до Лос Анжелис, от Лондон до Токио. Всички ѝ стават на крака, прехласнати от вълшебния глас, който стига до най-съкровените гънки на човешкото сърце. Песента ѝ е символ на любовта и вечността. Това е цитат на проф. д-р Дора Христова, диригент на хор „Мистерията на българските гласове“. Родопското пеене на Надежда Хвойнева не оставя никого безчувствен към изкуството ѝ. Определят я за „ярка звезда на фолклорния  небосклон“, гласът ѝ е “божествено чудо“, а през 1988 г. американската музикална критика я обявява за „най-големия алт на планетата“.

Шеметна е професионалната кариера на Надежда Хвойнева. Изключително наситен е певческият ѝ път. Започнал с песните в семейството, селските празници, попрелките (седянка с предене, каквито са се правели в миналото) в родното Левочево. Преминава през читалищните сцени на самодейността, концертните пътувания с група „Наша песен“ заедно с Борис Машалов, Радка Кушлева, Гюрга Пинджурова, за да стигне до музикалните студия и Ансамбъла за народни песни на БНР. Във върховия си певчески период Надежда Хвойнева записва над 300 родопски песни за радиофонда. Като певица и солистка на хор „Мистерията на българските гласове“ покорява световната публиката от престижните зали „Карнеги хол“, „Линкълн център“, „Кенеди център“ в САЩ, „Барбикън хол“ – Лондон, „Олимпия“ – Париж, зала „Чайковски“ – Москва и др. Нейният глас е звучал в стотици концерти в пет континента, носещ ѝ световно признание и възторг. През 2001 влиза в номинацията „Жена на годината“ от Американски биографичен институт за особен принос в световното изкуство. Изпълнението й на песента „Излел е Дельо хайдутин“ е включено от Енио Мориконе в саундтрака на филма „Сътворението на света“. От 2002-а в родното село на Надежда Хвойнева се провежда конкурс за млади таланти на името на певицата – „С песните на Надежда Хвойнева“. Посмъртно е удостоена със званието „Почетен гражданин на Смолян“.

Ето какво сподели за Надежда Хвойнева нейната дъщеря Еличка Кръстанова, спявала глас в хор „Мистерията на българските гласове“, редом до майка си. Поводът е 80-ата годишнина от рождението на именитата ни певица, която отбелязваме през тази година.

Първо бих споделила с всички за нещото, което е най-значимо в живота ми – то е, че беше прекрасна, всеотдайна майка, въпреки че беше много заета като концертираща артистка. Винаги ме е обгръщала с много любов и всеотдайност. Заветът й беше: да обичам семейството, рода си, приятелите, да давам на хората доброта. В професионален план да си почтен и честен към професията си. Да си лоялен и да обичаш колегите си, да признаваш техните успехи и да им се радваш от сърце. Всички в нашия род пеят и свирят. Нейният чичо Аспарух  беше голям гайдар, братовчед й Тодор Борисов свиреше на акордеон. Тодор Хвойнев, който е син на чичо Аспарух, също свиреше на акордеон. Всички хора в Родопите пеят, сърцата им са в песните. За мен бе изключително преживяване, когато с хор „Мистерията на българските гласове“ идваше време за нейното соло на „Стани ми, майчо“. Мама пристъпяше 2-3 крачки пред хора и в същия момент се усещаше секунда мълчание, и някаква особена духовна връзка между нея и публиката. Всички притаяваха дъх и когато запееше, хората си затваряха очите. А когато свършваше песента, следваше секунда тишина и изведнъж публиката избухваше в аплаузи.