Българската икономика през отиващата си 2016 г. се представи като истински шампион – над 3% ръст на БВП, второ място в ЕС по този показател, в държавните каси влезе един милиард евро повече, отколкото през предходната година и МФ регистрира излишък в бюджета на държава, броят на чуждите туристи достигна 10 млн. и почти двойно надвиши броя на населението на страната. И още редица положителни факти, сред които може би по-голямо внимание заслужава чувствителното повишение на заплатите на най-бедните и зле платени европейци, като в столицата София те дори се изравниха със средните европейски нива. Всичко това говори за добро икономическо здраве и за това, че и обикновените българи са почувствали по джобовете си положителните ефекти от растежа. Друго важно, което следва да се отбележи, е, че икономическият подем се случи на фона на стабилна доскоро политическа и социална обстановка. До ноември второто правителство на ГЕРБ и неговите много често непредвидими коалиционни партньори управляваха спокойно и без особено напрежение. Даже и бежанската криза бе умело избегната и предотвратена, като България се оказа точно там където й е място на картата на Европа – в периферията на масовите миграционни потоци и встрани от основните цели на терористите.
Но много хубаво не е на хубаво, казват старите българи и мъдреците на базата на богатия си житейски опит и историческите факти. Тази поговорка май ще се окаже вярна и по отношение на българската икономика през 2017 г. Защото няма икономист, финансист или анализатор, дори самото българско финансово министерство, които да не предвиждат за догодина забавяне на икономическия растеж до по-умерени темпове. Някои дори заговориха, че българската икономика е прегряла и сега бизнес температурите ще трябва да се понижат до по-нормални и трайни равнища. Но нищо драматично не очаква страната и българите. БВП ще продължи да нараства, държавната хазна да се пълни с пари за публични разходи, очаква се да потекат най-после и евросубсидиите, отпуснати на страната за новия петгодишен програмен период, доходите на работещите ще растат, като от 1 януари това започва с вдигане с 9% на гарантираната минимална работна заплата.
Всичко това може да бъде заплашено от неочаквани международни развития в неспокойно Европа, Близкия Изток и Северна Африка, които да развалят сметките на българските бизнесмени и управници. Но най-голямата заплаха е вътрешна – това е политическата дестабилизация, започнала от ноември и която ще трае най-малкото до извънредните парламентарни избори през пролетта на 2017 г. Шест месеца политически трусове, несигурност и неизвестност са в състояние да разклатят и най-стабилната и просперираща икономика. Слава богу, политическите събития, които предстоят, колкото и неприятни, не са извънредни и необичайни в условията на демокрация и българската икономика вече натрупа доста опит в прилагането на мерки за ограничаване на негативното влияние на политическите сътресения и промени. Освен това, тя вече се чувства достатъчно силна и разполага с необходимите резерви и буфери, за да се предпази. Което не й пречи да си има хиляди проблеми, сред които на първо място все по-острата и дълбока криза на пазара на труда, където липсата на квалифициран персонал става вече направо драматична и заплашителна за всяка фирма, независимо в кой сектор точно оперира. А това е проблем, който не може да бъде решен с магическа пръчка или със закон, трябва време, усилия и дългосрочни мерки. Което значи, че през 2017 г. положението с работната ръка няма да се подобри каквото и да се прави, и това ще бъде едно от най-големите предизвикателства пред икономиката.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..