Градският транспорт и трафикът са двете неща, с които се сблъскваме всеки ден, погълнати от забързания делник. Вглъбени в своите мисли и проблеми обаче, често не забелязваме околните и ситуациите, в които ставаме неволни участници. Ако се заслушаме в историите около нас, може да ги публикуваме в едноименната фейсбук група, или да си създадем наша собствена история, а защо не просто да научим нещо ново. Със своята дебютна фотоизложба „За трамваите има песни и поеми“ фотографът Христо Рахнев иска да ни покаже точно това.
 
Посланието е пряко свързано с пътищата на хората, които ни убягват всеки ден. Идеята е, че според мен в тях има много интересни моменти, които ние не виждаме и аз правя опит да им върна формата и важността. Трябва да започнем да се наблюдаваме отстрани по-често - какво правим, къде пътуваме, защо пътуваме, за какво си мислим. 

В песни и стихотворения гарите, булевардите, площадите и превозните средства са символ на вечното очакване за по-добро, за любов и надежда. Но едно от тях сякаш е останало незабележимо.
 
Тролеят винаги е бекграунд и винаги остава сякаш невидим за околните. Според мен в тролея и около него можем да видим очите на хората. В тях може да открием от любов до тревога, както и какво се мисли в момента. Това са ми интересните неща и съм се опитал да ги направя интересни и за другите.

Изложбата всъщност представлява множество отделни кадри, които, събрани заедно, създават един безкраен тролей, който отвежда мислите на малкия човек нанякъде всеки ден.   
Според Христо, това, че често не обръщаме достатъчно внимание на случващото се около нас има своето обяснение. До голяма степен то се дължи на времето, в което живеем и на страха, който обзема хората, когато трябва да се изразят по-ясно.

Затова и единственият белег на несъгласие с действителността, в която живеем, остават графитите по стените на сгради и спирки и протестите на различни групи хора, които властта бързо потушава, заблуждавайки, че ще изпълни исканията им.
 
Макар да е син на поета и драматург Елин Рахнев, Христо завършва Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и не поема по стъпките на известния си баща. Приема това за нормално, тъй като двамата се вълнуват от различни неща и всеки от тях води свой  собствен живот.  
Изложбата може да  се види до 1 януари 2017 година  в „Клуб на фоторепортера“ в подлеза между Министерския съвет и Президентството.