Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Вълшебството на българските шевици

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
3
Снимка: БГНЕС

В Националния исторически музей е открита изложбата „Претвореното сътворено”. В нея могат да се видят великолепни шевици от българските земи, облекла, накити, достигнали до нас през годините. Някогашните пъстри и интересни носии от различни области на страната са представени в умален размер върху кукли. Ето какво разказва в интервю за Радио България Антоанета Иванова, уредник в музея:

Снимка
Шевиците са характерни предимно за престилките, сукманите и ризите. Откриваме ги и по коланите. Костюмите, които виждаме в изложбата, са умалени копия на облеклата, изработени от Антония Велева през 80-те години на миналия век. При нас тя е била реставратор, занимавала се е с този тип работа. За облеклата е черпила идеи от пътеписите на Феликс Каниц – прочут пътешественик, етнограф, историк и географ. Също и от платната на големия художник Иван Мърквичка. Използвани за консултация на облеклото на някогашната българка са били трудовете на Мария Велева – един от най-добрите етнографи, работещи в тази област. В изложбата са показани двупрестилчено облекло, сукманен тип дреха и облекло тип сая. Представени са носии, характерни за Плевенско, Софийско, Старозагорско, Североизточна България, Родопите, Банско и други краища на страната. Във всяка от витрините имаме копия на кукли с носии, показваме оригиналните шевици.

Снимка
За първи път посетителите могат да видят възстановка на т.нар. сокаено забраждане. Сокаят е накит за глава, характерен за омъжени жени в Габровско, Трявна, Велико Търново, Севлиево и Килифарево. Той се състои от дървена подложка, бяла кърпа, обикновено украсена с богата шевица. И още – накит „кръжилото”, което е с метални украси, например малки монетки. Корените на сокаеното забраждане според някои изследователи се крият в царските и болярските костюми от Второто българско царство. Накитът се дава от свекървата на младата невеста, тоест има  приемственост между старата майка и младата жена, която идва в семейството. Колкото по-заможна е фамилията на младоженеца, толкова по-големи са накитите, които се слагат в самото забраждане.

Снимка
Моминското забраждане също е красиво, но не толкова пъстро, колкото  това, когато жената е омъжена. Другото, което може да се види тук, е везбата на самите престилки – с шевици, които са характерни специално за престилката. Освен това, имаме шевици, характерни само за ризата, само за пазвеното огърлие, за ръкавите, както и за сукманите.

Разбира се, по време на празници можело да се види голямо разнообразие на шевици, на орнаментика. Тогава носията била по-пъстра, а момите с радост обличали ушитите и извезани от тях дрехи. И бързо се хващали на хорото...

Снимки: БГНЕС и Венета Павлова

Галерия

Още от категорията

Литературни маршрути по стъпките на именити творци

Вълнуващи истории от живота на именити български творци очакват софиянци и гости на столицата в разходките, обединени под названието „Есенни литературни маршрути“. За участие в тях предварително записване не е необходимо. Противоепидемичните мерки..

публикувано на 23.09.21 в 10:22

Иван Вазов – съвременникът на българската свобода, Съединение и Независимост

Преди един век, на 22 септември 1921 г., Иван Вазов затваря очи за последен път, завещавайки някои от най-красивите думи, посветени на България. Преклонението и искрената му обич откриваме в неговите разкази, пътеписи, романи, театрални пиеси, поезия...

публикувано на 22.09.21 в 07:15

Културният ни институт в Париж е домакин на изложбата „Кристо. От Габрово до Триумфалната арка“

До края на месец ноември гостите на Българския културен институт в Париж могат да се запознаят с 30 малко известни фотографии, произведения на изкуството и други експонати, от ранните години на Христо Явашев. Откриването на документалната..

публикувано на 18.09.21 в 08:50