Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богоявление и Събор на св. Йоан Кръстител

БНР Новини
Снимка: архив

След големите празници Рождество Христово и Нова година, Богоявление и Събор на св. Йоан Кръстител са сред най-тачените зимни празници в България. В духовен план те сякаш пречистват празничната картина от материалните рамки, за да издигнат съзнанието до истинските ценности на човешкото съществуване – Любовта и Спасението. Тези светли зимни празници, известни още като Йордановден и Ивановден възпоменават кръщението на Иисус Христос в река Йордан и прославата на Неговия кръстител – Йоан Предтеча. В навечерието на Богоявление както и на самия празник се извършва т.нар. Велик или Йордански водосвет. Водата се освещава чрез потапяне на кръста, символ на победата на Иисус Христос над смъртта. Тайнството се извършва в средата на православния храм от свещениците, които четат специална молитва. По време на богослужението се освещават символично и всички води по земята. В България, след тържествената литургия, на площада пред Светия Синод се освещават бойните знамена и военните части. Традицията води началото си от времето на цар Симеон Велики, когато преди битката при Ахелой през 917 година българските знамена и войни са благословени с богоявленската вода. Според Православната ни църква Богоявленската вода се използва за прогонване на душевна и телесна нечистота, затова всички вярващи си вземат от нея, за да я използват през цялата година при страдания на душата и тялото.

СнимкаЗа освещаването на водата има свидетелства от дълбока древност. Още в началото на II век св. Августин говори за широката употреба на водите, които са се освещавали по негово време за здраве и изцеление. Затова самите молитви, които свещениците четат над нея, освен благослов, са и призоваване на Светия Дух да я освети.Затова от голямо значение е както вярата на свещеника, който извършва водосвета, така и вярата на тези, за които той извършва освещаването. Важни са и любовта и отдадеността, които той излъчва. Тази любов е самият Бог, който е Дух на любов. Затова чрез любовта може да се осъзнае тайната на триединството, която се разкрива на Богоявление чрез Отец, Син и Свети Дух.

На Богоявление след тържествената литургия свещеникът повежда миряните към близкия водоем, за да го освети. Там той хвърля кръста и въпреки ниските януарски температури, млади и стари се надпреварват да го извадят от водата. Старите хора казват, че ако времето е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде благодатна и плодородна.

СнимкаПо стара традиция, мъжете в подбалканския град Калофер, пременени в народни носии, нагазват в ледените води на река Тунджа, за да изиграят прочутото в цялата ни страна мъжко хоро. С бавна стъпка смелчаците пеят „Залюбила е Василка двама”, за да бъдат здрави и силни през цялата година. Интересът към хорото непрекъснато расте и малкото градче едвам смогва да побере всички желаещи да се включат или да погледат калоферци. По думите на кмета на града Румен Стоянов – „вековният ритуал отговаря на изискванията на Световната организация за културно наследство към ЮНЕСКО”, което дава основание на калоферци да кандидатстват за списъка й тази година.

Ритуалното къпане продължава и на следващия ден когато българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В българската народна традиция на Ивановден ергените къпят момите, младоженките и малките момиченца до 1 г., за да се пречистят и те с осветената богоявленска вода. Т.нар. мръсни дни (от Игнажден до Богоявление)  са отминали и всички се изпълват с надежда за по-добри времена и сбъдване на най-съкровените мечти.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

17 гробни съоръжения откриха от некропола на антична Рациария

При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями. Това съобщи Здравко Димитров от Националния археологически..

публикувано на 24.07.24 в 16:51

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01