През тази седмица на 13 януари ще отбележим Деня на българското кино. А през 2017 отбелязваме 10-годишнината от встъпването на страната ни в Европейския съюз. Какво се промени в седмото изкуство за това десетилетие – разказва киноведът проф. Божидар Манов:

С влизането ни в ЕС България стана пълноправен член на някои от най-големите европейски фондове за култура и в частност за кино като Евроимаж и програмата „Творческа Европа”, направление „Медия”. Това членство дава възможност за участие в европейски копродукции – двустранни, тристранни, дори четиристранни, при които се ползват сериозни финансови фондове. По друга линия пък се подпомага разпространението на европейски филми у нас, а и на български в Европа. Това улеснява обмена на европейското кино, което търси художествения ефект, конфронтирайки се с комерсиалното американско кино. В тези фондове са предвидени помощи за учебни програми, в които кинематографисти от различни области получават допълнителна квалификация.

Друга линия за кооперация и интеграция с европейските ни партньори е изграждането на мрежа от киносалони. У нас филмовата дистрибуция е сериозно затруднена от липсата им. Голяма част от тях са в мултиплексите, в моловете. А мол културата е противопоказна на художественото артхауз кино. Затова програмата на Европа Синемас изгражда мрежа от няколко хиляди кина, предназначени за разпространение на некомерсиални европейски филми. Те получават специални помощи, грантове, финансиране. У нас например в София това са Домът на киното и кино „Люмиер” в НДК. Във Варна е малката зала „Европа” във Фестивалния и конгресен център. Има и други – част от обща европейска мрежа за некомерсиално кино.

Целта е да се укрепи европейската филмова култура, която се бори с многократно по-силния комерсиален филмов бизнес, идващ отвъд океана – посочва Божидар Манов.

Това не са самоцелни идеи и програми, те са стратегически проект, за да може европейското кино, добре подпомагано засега от правителствата и международните фондове, да намира възможности за опазване на своята идентичност. България в това отношение, чрез Националния филмов център, а и с частни продуценти, е доста активна в изграждането на такива контакти. Мога да дам пример, че всяка година се осъществяват интересни копродукции. В тях страната ни понякога е мажоритарен продуцент, т.е. водеща в художествено-творческо отношение, и като организатор и продуцент на финансовия дял от проекта. В други случаи сме миноритарен, подпомагайки с част от бюджета подобни тройни или четворни европейски копродукции. В крайна сметка името на България присъства на европейската карта и на големите европейски фестивали в каталозите. Бих искал да е по-често като мажоритарен продуцент, но засега финансовите ни възможности са ограничени и по-често подпомагаме други европейски продукции, но присъстваме в тяхното осъществяване.

Ще добавим, че през изминалата година имахме възможност да видим мащабната копродукция „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” със сценарист и режисьор Иглика Трифонова. Страната ни участва и в други копродукции и е достойно представена в европейската дистрибуция. А сега режисьорът Милко Лазаров подготвя интересен проект под заглавие „Нанук”, в който България е водеща страна и в творческо, и във финансово отношение.

Имаме успехи и в подобна копродукционна работа в документалното кино, главно чрез нашата филмова компания „Агитпроп”. Вече е запазена марка български пълнометражни документални филми да печелят авторитетни награди на специализираните фестивали, а след това да имат пълноценна реализация и в европейските киносалони. Това е едно кратко обобщение за реалните, видими, конкретни резултати от тази интеграция, която преди не ни се удаваше, понеже не отговаряхме на редица правила и нормативи за участие в европейското съфинансиране. Сега вече имаме равнопоставени права.