Като на кино

публикувано на 12.01.17 в 11:23

Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Снимка: личен архив

Днес ви срещаме със Здравко Григоров. Завършил кинознание в НАТФИЗ, сега посвещава живота си на киното и пътешествията. Преди 9 години, заедно с Ангел Хаджийски, създават сдружението „Позор” и от тогава тяхна мисия е да предоставят на българската публика една по алтернативна кино продукция. Така се раждат фестивалите „Северно сияние”, представящ киното на Скандинавия и Прибалтика, Sofia Biting Docs с невероятна селекция от документални филми и Sofia MENAR с филми от Близкия Изток, Северна Африка, а от тази година и Централна Азия, както споделя Здравко Григоров. Съпътстващо събитие е киното за пътешественици, защото дългият житейски живот ги е научил, че хората обичат филми за пътешествия. За това не е случайно присъствието на програмата „Кервансарай” във фестивала Sofia MENAR, където зрителите ще могат да гледат състезания с рикши в Индия и знаменитите жълти трабанти на експедиция от Австралия до Банкок. Тази седмица отбелязваме Деня на българското кино, което през последните години се разбуди от дълбокия зимен сън. Търсим алтернативното виждане за неговото състояние, а Здравко ни помага.

Хубаво е, че се снимат български филми. Това е един голям плюс, има производство, има хора ангажирани в кино средата и се създава работа за всички, които се занимават с това изкуство. Доскоро това не беше така. Много от нас, които завършваха НАТФИЗ, нямаха място, където да се реализират. Например аз съм учил кинознание, но не съм практикувал кино критика, въпреки че се занимавам с кино. От тази гледна точка е добре, че има български филми, каквито и да са те. Има добри заглавия, например „Урок“ и „Слава“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева. „Безбог“ пък получи много международни награди, така че има възход в българското кино.

Знаем обаче колко критична е българската публика. Понякога дължината на един филм може да отблъсне много от хората. По какви критерии се прави подборът за кино програмите?

В началото на нашето начинание правехме грешки. Половината от заглавията, които включвахме във фестивалите, бяха такива, които се харесват на нас и са за доста тесен кръг от зрители. Така с всяка изминала година свиваме бройката на такива филми. Естествено, че ги има, дори и в таз годишните програми, но за да са успешни фестивалите и те да се развиват, трябва да включваме филми, които ще са интересни на масите.

Както виждаме е трудно да оцеляваш занимавайки се с кино. Предизвикателствата са зад всеки ъгъл и понякога изискват време, желание и хъс, за да бъдат преодолени. Трудна ли е тази работа, тук в България?

За нас е трудно, защото не ползваме никаква държавна финансова подкрепа. Това е наше решение, тъй като ни дава свободата сами да изберем какво ще представим. Всичко това носи голям риск, защото един фестивал може да пожъне голям успех, а следващият не. Хубаво е, когато си изградиш публика, която обича и търси това, което представяш. По този начин фестивалите се самоиздържат.

Здравко и Ангел работят с всички арт кина и културни центрове в София. Търсят интересни начини да представят различните филми по различен начин. Тази година ще има тематични прожекции в различни столични барове.

Гледайте филми на кино, когато можете – приканва Здравко Григоров и завършва. – Не забравяйте, че усещането да видиш едно произведение на голям екран е несравнимо с това, да го гледаш на компютъра си.