Родена е в Русе, макар семейството и́ да живеело в Силистра – града, в който е израснала. По-късно тя пътува всяка седмица до Русе, за да учи контрабас.  Искала да се занимава с пеене, но гласът и́ все още бил в период на промени, характерни за тийнейджърската възраст. Посъветвали я да започне с някакъв инструмент. Кандидатствала в Музикалното училище, приели я и известно време учила контрабас. После се отказала и завършила гимназия в Силистра, а след това – Националната музикална академия в София, в класа на Елена Киселова. Всички тези моменти г-жа Евстатиева намира за важни и с усмивка се връща към някои от тях. Прави го и на интервюто за Радио България, което беше записано през 2016 г., когато тя беше в София.

Съвсем случайно стана, че заживях със семейството си в Щатите. Беше кризата в България, аз имах много ангажименти в Канада и САЩ за дълъг период. Със съпруга ми решихме да наемем жилище, за да може дъщеря ни да посещава училище. Първо бях в Далас, после имах ангажимент в Метрополитън, постепенно устроихме живота си там. Но в България ми харесва. Както виждате, ремонтирам апартамента си и се надявам скоро да си дойда отново. Колкото до хор „Гергана“, той беше основан по идея на моя ученичка – Гергана Велинова (джаз певица), която мечтаеше да направи български детски хор. Като дете тя е пяла в „Пим Пам“ и по този модел направи хора. По-късно Гергана се премести в Канада. Оттогава и до днес диригент е Красимира Иванчева. Репертоарът ни е само от български песни, дори оригиналите на английски език превеждаме на български. Преводите прави много успешно Валентин Хаджийски – учител в българското училището. Тази година ни поканиха в Париж, да участваме в отбелязването на 10- годишнината от основаването на българското училище там. Канят ни и да изпълним една песен с Ню Йоркската филхармония, а аз вероятно ще съм солистка. Имаме три детски възрастови групи, смесен хор за родители, музикален театър. Прекрасно е с децата и колегите, много ги обичам и просто не остарявам сред тях.