Новият президент на България Румен Радев подписа във вторник два указа, очаквани с интерес от цялото общество. С единия разпуска 43-тото Народно събрание считано от 27 януари и насрочва предсрочните парламентарни избори за 26 март, а с другия – назначава за служебен премиер Огнян Герджиков. И двата акта бяха оповестени на фона на продължителни консултации в президентството и след края на работния ден, а това подсказва, че Румен Радев се придържа към уверението си, че ще разпусне парламента и ще насрочи изборите без всякакво забавяне. Назначени министри още няма, но в публичното пространство кръжат имена на кандидати, смятани за сигурни в степен, която позволява първи коментари.

Президентът явно държи да покаже, че макар кандидатурата му да бе подкрепена от БСП, служебното правителство няма да е социалистическо. Премиерът Огнян Герджиков беше депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание като представител на НДСВ, и като такъв дори оглавява парламента през 2001-2005 г. Но освен че е политик от либералното, а не от социалистическото пространство, Герджиков е и изтъкнат юрист и професор по право. Това според някои показва, че Румен Радев предпочита служебното му правителство да има повече експертен характер. На българите това им допада, ако съдим по проучване на „Алфа Рисърч”, според което около 75% от тях мислят, че експерти биха се справили по-успешно като министри от служебното правителство.

Основна задача на един служебен кабинет е да организира и проведе изборите, а от състава му може да се съди дали назначилият го държавен глава има някакви пристрастия. Радев очевидно не само желае да отхвърли съмненията за привързаност към социалистите, но и се стреми да постигне, или поне да създаде представа за равна отдалеченост или за независимост от политическите сили. За поста външен министър президентът се е спрял на Ради Найденов – бивш началник на кабинета „Сакскобургготски”, а после главен секретар на Министерството на външните работи в първия кабинет на ГЕРБ. Сред известните кандидати за министри няма пряко свързани с БСП. Няма и кадри на бившата Държавна сигурност, с което от една страна президентът цели да покаже, че се съобразява с вижданията на ЕС и НАТО, приемащи с резерви подобни назначения, а от друга – че завой към Москва във външнополитическия му курс засега няма да има.

Но също е ясно, че въпреки претенцията за равно отстояние от политическите сили, президентът не е безкритичен. За ресора „здравеопазване” той се е спрял на Илко Семерджиев – бивш министър от кабинета на Иван Костов, известен като яростен опонент на политиката на здравния министър в оставка Петър Москов, който пък ще ръководи предизборната кампания на Реформаторския блок. За служебен министър на вътрешните работи е поканен бившият директор на полицията в Пловдив Пламен Узунов, напуснал поста по време на мандата на вътрешния министър в оставка Румяна Бъчварова, с която по неофициални информации е имал сериозен конфликт. Насрочвайки изборите за 26 март, президентът Радев зачете дата, предлагана от БСП, а не идеята на ГЕРБ за избори в началото на април.

Указите на държавния глава от вчера сложиха край на интриги около датата на предсрочните избори и служебното правителство, което ще ги подготви. Наред са сега нови въпроси и интриги. В каква степен напреженията около промените в президентската и изпълнителната власт в София ще се пренесат върху предизборната капания и самия изборен процес; ще продължи ли ГЕРБ да е най-голяма политическа сила в страната или малкото й предимство от около 3% пред БСП ще се стопи; какви размествания ще настъпят в съотношението на политическите сили; ще се оправдаят ли и в каква степен предположенията за залязване на едни от тях, възход на други и изгряване на нови – това са все въпроси, чиито отговори очакваме до април.