Музиката излиза от сърцето, а след това преминава през ума и ръцете – думи на Миша Майски. Днес е дългоочакваният концерт, в който големият виолончелист е солист на СО на БНР. Диригент е Александър Земцов, когото публика по света познава като великолепен виолист. Сравнително често гостува на българска сцена, вероятно и поради факта, че неговата съпруга е българка (и също известен изпълнител) – кларинетистката Деница Лафчиева. Това е първата изява на Александър като диригент у нас. Ден преди събитието музикантите се срещнаха с представители на българските медии в една конферентните зали на БНР.
Беше важен и труден период в живота ми – споделя той в интервю за Радио България. – От друга страна – много позитивен. Аз се старая винаги да намирам доброто. Убеден съм, че това е възможно в почти всяка ситуация – като в класически анекдот за песимиста, оптимиста и чашата. Не винаги успявам, но се стремя да виждам чашата наполовина пълна, дори четвъртинка да е, пак е добре. Наистина беше сложен момент, но изобщо не съжалявам. Донякъде съм благодарен на съдбата си, че имах щастието да преживея това. Заради лагера така и не получих диплома от Московската консерватория, но получих нещо много важно – жизнен опит. Сега всяка година съм в Русия, понякога и по-често. За първи път отидох през 1995-а – след 23 години отсъствие. Просто дълго не ме канеха, после пък аз бях зает. Но много обичам да свиря там – публиката е забележителна, оркестрите и залите са прекрасни. Още докато бях студент съм се срещал с български музиканти. А със Стойка Миланова, която толкова отдавна познавам, тогава изпълнихме Концерта за цигулка, виолончело и оркестър от Брамс. Ваши сънародници, и то добри професионалисти, има навсякъде по света. И не само музиканти. Аз много обичам тенис. Днес на репетицията вместо ноти имах айпад на пулта, за да гледам полуфинала в Австралия. За съжаление, отново по време на репетиции на 27.01 ще играе Григор Димитров – забележителен тенисист, когото много харесвам.
Ето и какво сподели Саша Земцов за пътя си на диригент, по който е поел сравнително скоро.
Когато пред теб има забележителни диригенти, ти се иска да усетиш какво е да си без инструмент на сцената и без да издаваш звук, да общуваш с музикантите. Преди 10-11 години започнах с майсторски класове, после продължих да се занимавам. Имах приятел англичанин, който учеше при известния диригент и педагог Иля Мусин. Той ми даде книги на своя професор, показваше ми някои неща. Не мога да кажа, че съм имал цел непременно да стана диригент, получи се някак естествено. Сега ще бъда на сцената с известен солист и това е голяма отговорност. Ние сме се изявявали заедно, но като инструменталисти – изпълнихме Симфония кончертанте в ла мажор за цигулка, виола, виолончело и оркестър на Моцарт. Миша Майски е много сърдечен и щедър човек. Когато има такъв музикант за солист, оркестърът също свири по различен начин.
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..