Към вълненията около смяната на властта в София през изтеклата седмица се добавиха и такива, предизвикани от доклад на ЕК за реформите в страната през последното десетилетие. Основен извод на документа е, че няма коренна промяна в борбата срещу корупцията по върховете на властта, а сериозен проблем продължава да е и корупцията на по-ниско равнище в държавната администрация. В доклада не се споменава намерението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер мониторингът да бъде прекратен до 2019 година, а се твърди, че той ще приключи, когато бъдат изпълнени всички ангажименти. От това се подразбра, че отмяна на мониторинга няма да има скоро, а това породи опасения, че България ще упражнява председателството си на ЕС в първата половина на 2018 година като наблюдавана държава, какъвто прецедент досега няма.
Парламентът отдели на доклада голямо внимание, но изявилите се в дебата партии използваха темата с предизборни цели. ГЕРБ наблегна на позитивните му констатации, БСП определи неуспеха в усилията за премахване на мониторинга като провал на ГЕРБ, а ДПС зае междинна позиция, заявявайки, че ЕК все пак отчита напредък в изпълнението на препоръки от предходни доклади и призова мониторингът да отпадне. Социологически сондажи показаха обаче, че вълненията на електората са различни от партийните. Проучване на Евробарометър констатира, че 72 на сто от българите предпочитат мониторингът на ЕК над България да продължи да действа, защото и те като комисията смятат, че страната има сериозни проблеми с корупцията, организираната престъпност и недостатъците в съдебната система. Дали 17-те препоръки на доклада на ЕК към България ще бъдат изпълнени до началото на нейното ротационното председателство на ЕС през януари 2018-а ще покаже времето. Според някои това е възможно, а според други не. Колкото до опасенията, че през първата половина на идната година България би била едновременно и председател на ЕС, и наблюдавана от него държава, първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс коментира, че това не би било проблем, защото мониторингът не е система за наказание, а за сътрудничество със страните-членки.
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват на 25 декември 1877 г. На 3 януари 1878 г...
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите на столицата ще могат да се насладят на характерните маски и костюми и древната традиция на..
Освен за загиналите над 1000 броя планински чинки (Fringilla montifringilla), по сигнал от 1 януари 2025 г., в Спасителния център за диви животни "Зелени Балкани", има данни и за други, по-малко на брой загинали пойни птици на други локации. В съобщение..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
След Йордановден и Ивановден дойде ред и на Бабинден у нас! За една от най-вдъхновяващите професии- акушерството и първата среща с новия живот, за..