Какво е приемна грижа – професия или мисия? Готови ли сме да дадем сигурност, топлина и родителски пример на дете, което само за определен период от време се нуждае от семеен уют? Необходима ли е квалификация, за да бъдеш приемен родител?Какви са особеностите и специфичните нужди на децата под закрила? Как е организирана приемната грижа в България? Това са въпросите, чийто отговор търси фондация "Покров Богородичен" в поредица от шест срещи, посветени на приемната грижа. Те се провеждат в столичната ателие-книжарница „Къща за птици“ (всяка събота до 18-и февруари) и са насочени към хората, решили да отворят дома и сърцето си за деца, лишени от родителски грижи. Гост-лектор е Алина Воденичарова, която от 8 години активно работи по проблемите на ранното развитие на деца, лишени от родителски грижи и деца със специални нужди:

Инициативата на фондация „Покров Богородичен“ е във вид на по-свободни разговори на тема „Приемна грижа“. Идеята започва от това, че всяко дете, лишено от родителски грижи, се нуждае от среда, семейна или най-близка до семейната, от самото начало на своя живот. Приемната грижа е и мисия и професия едновременно. Това е настаняване на деца - които по различни причини не могат да живеят с биологичното си семейство - при близки роднини или обучени и регистрирани приемни родители, които да им осигурят възпитание, обич и грижи в различен период от време. Временното настаняване е отличителната черта между осиновяването и приемната грижа, което обаче не трябва да влияе по никакъв начин на отношението към детето.

В България над 2000 деца са настанени при приемни семейства. По думите на Алина Воденичарова, за да се избегнат сътресенията около настаняването, всички трябва да работят в екип:

Това са социалните служби, добре обучени приемни родители и подкрепящите ги организации, както и социалните институции, подкрепящи биологичното семейство да си стъпи на крака. Целта е да може по-бързо това дете да достигне до най-доброто разрешаване на проблема - да се върне при истинските си родители или да бъде осиновено.

Много от приемните семейства отглеждат дългосрочно децата, тъй като биологичните семейства не дават съгласие за осиновяването им и в същото време не успяват да се справят с кризата, която е наложила да се разделят с тях. Съдбата на всяко дете е различна, затова и приемната грижа трябва да бъде съобразена с това:

Радвам се да отбележа, че повече от пет години българите отварят не само ума си, но и сърцето си за този вид социална дейност. Тя всъщност е мисия за спасяване на деца, особено в най-ранната възраст от 0 до 3 год. Приемната дейност за деца в риск се развива добре, макар и да има още какво да желаем. Ние закрихме големите социални институции за здрави деца от 0 до 3 годишна възраст и нещата вървят към окончателно решаване на този проблем. А това наистина е голяма крачка напред. Самата аз работих известно време и в чужбина и виждам, че България се движи добре по отношение на организацията на тази професия.