Вчера приключи първата официална визита зад граница на новия президент на България Румен Радев. Тя не беше във Вашингтон. Не беше и в Москва. Държавният глава избра белгийската столица Брюксел, сърцето на ЕС и НАТО, за да разсее тревогите възникнали по време на предизборната му кампания, че има подчертано проруска ориентация.

Говорейки на срещи и митинги в предизборната кампания преди вота през ноември миналата година, Радев заявяваше по различни поводи и с различна степен на категоричност, че санкциите срещу Москва са вредни за политиката и икономиката на държавите от ЕС и че трябва да бъдат премахнати час по-скоро. Сега обаче българският президент нюансира позицията си с думите, че въпросът не е на дневен ред и санкциите трябва останат същите. Засега. В крайна сметка Радев се сниши, по примера на ЕК, в очакване на последната дума по въпроса на новия президент на САЩ Доналд Тръмп.

В Брюксел Румен Радев проведе четири важни политически срещи – с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. По време на разговорите българският президент все пак тушира отявлената русофобска реторика на своя предшественик Росен Плевнелиев, който по време на петгодишния си мандат определяше Русия като едва ли не „империя на злото”, термин от времето на Студената война.

От друга страна Румен Радев потвърди пред своите събеседници позицията на София за безусловна принадлежност към ЕС и НАТО, както и нейната солидарност в борбата срещу международния тероризъм. Но каза също, че нарастването на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО трябва да върви ръка за ръка със задълбочаване на диалога с Русия с цел избягване на конфронтация и неразбирателство.

Друг акцент в разговорите в Брюксел на Румен Радев беше българската позиция по въпроса с мигрантската вълна към Европа. За пореден път той заяви, че е време да се преразгледа Дъблинското споразумение тъй като съществува риск страни от ЕС, които са външна граница на съюза, да се превърнат в буферна зона и гето за мигрантите. А България е една от тях.

Преди седмица президентът Румен Радев опроверга съмненията, че като избран с подкрепата на опозиционната БСП, ще сформира „червено” преходно правителство. Той си осигури вътрешнополитическия комфорт като назначи кабинет предимно от кадри извадени от нафталина на СДС и НДСВ, начело с премиера Герджиков. Засега централата на БСП преглъща и мълчи по този въпрос. С визитата си в Брюксел пък Радев си осигури и външнополитически комфорт, заявявайки лоялност към евроатлантизма. Наблюдателите оценяват тези два хода на президента като мъдри и далновидни.

Все пак да не забравяме, че България е парламентарна, а не президентска република. Думата на президента е важна но не решаваща и политиката на страната ще бъде градена от бъдещия парламент и правителството на мнозинството, след предсрочните избори на 26 март. Така че първата официална визита в Брюксел на новоизбрания български президент е значима, но не и определяща за външната политика на България.