Жизненото равнище в България е най-ниското в цяла Европа. Това не е от вчера, това се знае отдавна и от управляващи, и от управлявани, и от синдикати, и от политически партии. В зависимост от защитаваните идеологии и икономически убеждения, различните управляващи през последните близо 30 години се опитваха с доста променлив успех да вземат мерки за увеличаване на доходите на българите и за подобряването на тяхното качество на живот. Едните бяха на страната на неолибералната теза, че всеки получава толкова, колкото е изработил. Другите, най-вече левицата, наблягаше на необходимостта да се подпомагат повече хора с повече публични пари и помощи.
През последните години на власт бяха две правителства на премиера Бойко Борисов, шеф на партия ГЕРБ. От икономическата и финансова политика на тези правителства не останаха много съмнения, че той е привърженик на по-чистите форми на пазарни отношения на трудовия пазар, т.е. за по-малка намеса на държавата в социалната сфера. За сметка на това на преден план излязоха скъпоструващи проекти за автомагистрали, пътища, газопроводи и газови връзки, различни други видове инфраструктури, към финансирането на които бяха насочени и основните държавни ресурси. Социално слабите, бедните, болните, възрастните няма да запомнят с нищо добро по отношение на жизненото си равнище двете правителства на Борисов.
Но проблемите с все по-голямото обедняване на повечето българи в крайна сметка оказаха влияние върху резултатите от ноемврийските президентски избори, когато за изненада и на управляващите, и на социолозите и политолозите, победи подкрепяният от социалистите Румен Радев. Този факт от една страна вдъхна на социалистическата партия нови сили и нови амбиции по отношение на предстоящите извънредни парламентарни избори. От друга страна доказа, че колкото и полезни и нужни да са инфраструктурните проекти на Борисов, българите не ядат асфалт, както се изразяват язвително критиците на политиката му.
Предизборната кампания за парламентарните избори официално още не е започнала. Но и двете основни партии БСП и ГЕРБ побързаха да изготвят и представят изборните си икономически и социални програми, които трудно се различават помежду си. Ако човек си направи труда да ги прочете, ще рече, че мъките на бедните българи са към края си и че скоро ще завалят пари, които ще вдигнат значително пенсиите, заплатите в публичния сектор, обезщетенията и помощите за социално слабите. Основното противоречие, което се крие зад това привидно единомислие на политическите опоненти е дали огромните резерви, натрупани от държавата и постоянните излишъци в бюджета, да се харчат за хората или за асфалта, образно казано. Синдикатите твърдо искат пари за домакинствата, работодателите пък са твърдо против строежа на гигантски инфраструктурни проекти с публични пари.
Какво ще стане на предстоящите избори никой не смее още да прогнозира, защото процентите разлика в социологическите сондажи са пренебрежимо малки. Ясно е обаче вече, че в България се надига лява вълна, по-социално ориентирана, по-чувствителна към притесненията на обикновените граждани. За съжаление такова явление вече сме виждали и тогава левицата дошла на власт се провали с гръм и трясък и не направи нищо съществено за благосъстоянието и социалното равенство, дори напротив – направи своите богати още по-богати и бедните – още по-бедни, както казват много анализатори.
При старта днес на предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори на 27 октомври, служебният премиер Димитър Главчев отчете, че продължават усилията на изпълнителната власт да се елиминира изкривяването на вота на хората...
Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..
За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева...