Сирни Заговезни е време да поискаме прошка от близките си и да се съберем около трапезата, отрупана с всичко, което може да се приготви с яйца, масло и мляко. Сирница е винаги седем седмици преди Великден, а от следващия ден започва дългият Великденски пост. Днес много хора избират да следват постите (което означава лишаване от месни и млечни продукти, както и от яйца), избират да пазят мислите, думите и постъпките си далеч от всякакви изкушения. Но дори и тези, които не спазват нито физическата, нито духовната страна на поста, почитат празника, или поне имат близки, които ще ги поканят да го споделят.

В седмицата, предшестваща Сирни заговезни, в някои селища в Южна България тръгват кукерски шествия. Маскираните мъже обикалят домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.

Широко разпространен е обичаят да се палят огньове в нощта на Сирница, около тях да се игаят хора, а момците да ги прескачат за здраве. След пречистващите „водни” празници - Йордановден, Ивановден и Бабинден, следват тези, на които се палят огнени клади - Сирница, Баба Марта, Младенци... та чак до Благовещение. Вярва се, че земният огън ще подсили небесния - слънцето, най-древния култ. Огнени са и стрелите, които младите неженени мъже изпращат в дворовете на своите избраници в нощната тъмнина.

Снимки: БГНЕС