Европейската комисия никога не е хранила особено топли чувства към България. Неслучайно тя продължава след 10 години членство в Европейския съюз да бъде надзиравана и наставлявана по отношение на правосъдието, вътрешния ред и социално-икономическите параметри. С различна периодичност се изготвят и публикуват доклади с оценките на брюкселската администрация и нейните препоръки за решаване на проблемите в страната.

Поредната публикация излезе тези дни и тя е в рамките на т. нар. Европейски семестър, в който се прави преглед, анализи и препоръки за отделните страни-членки и техните нерешени проблеми в социално-икономическата сфера. Страната ни е сред 12-те държави от ЕС, които подлежат на специален мониторинг.

Въпреки, че в раздела за България акцентът пада върху отрицателните социално-икономически развития, докладът не пропуска да подчертае, че в страната е постигнат стабилен икономически ръст от над 3 на сто и че като цяло България е постигнала успех в решаването на повдигнатите в доклада за 2016 г. въпроси и отправените препоръки. Това важи най-вече за финансово-банковата сфера, където е отбелязан и най-съществен напредък. Впечатляващо е и признанието, че България е постигнала неочаквано добри резултати в ограничаването на вредните газови емисии.

Особено внимание анализаторите от Брюксел отделят на съществуващите дисбаланси в икономиката и в социалната сфера. Тук се посочват значителната задлъжнялост на фирмите и големият все още дял на сенчестата икономика. Специално внимание се отделя на социалното неравенство, като в анализа се изтъква, че доходите на най-богатата част от населението са 7 пъти по-големи от тези на по-бедните слоеве. Не е подминат и проблемът с корупцията.

Признавайки частично постигнатото в икономиката и социалната сфера, експертите от Брюксел, стигат до заключението, че основните проблеми на страната са в уязвимостта на финансовия сектор, както и в междуфирмената задлъжнялост.

Не може в този критичен контекст и без да навлизаме в технически детайли, да не възникнат някои въпроси, които са останали извън вниманието на европейските експерти. След като в страната съществуват толкова дисбаланси и нерешени проблеми, как българската икономика успява да постигне рядко срещани в Съюза темпове на икономически растеж!? След като проблемите в социалната сфера са толкова остри, как през 2016 г. бе регистриран ръст от 10 процента на средната работна заплата, а безработицата стигна почти до санитарния минимум от около 6 на сто!?

Критиките, забележките и препоръките са нещо полезно, още повече ако са доброжелателни, както може да се предполага за забележките на Брюксел по отношение на една страна-членка на Евросъюза. Но критики могат да се отправят винаги и към всичко, защото перфектни неща и хора няма. По-ефикасни от упреците може да се окажат в някои случаи заслужените похвали и изтъкването на успехите и реалните постижения, защото те действат мотивиращо.

Всичко това обаче е от компетенциите на политическото ръководство на ЕС и не е по силите на технически сътрудници, анализатори и експерти. Проблемът в случая е, че този анализ за България в Европейския семестър 2017 г. не е само експертен, но има и много съществени политически измерения, тъй като точно на основата на такива изследвания европейските политици градят своята политика и отношение към България.