Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Валутен борд до влизането в еврозоната или премахване още сега?

БНР Новини
Снимка: архив

От 20 години в България съществува валутен борд. Това е парична система, с която се въвежда фиксиран курс към дадена чужда валута и при която парите в обращение имат 100% покритие в избраната валута. България е единствената страна в ЕС с такава система, въведена пред 1997 г. с цел да стабилизира паричната система на страната, която се тресеше от инфлация от близо 500%. Валутният борд действа стабилизиращо, но и ограничаващо по отношение на паричната политика на централната банка, която в много отношения е с вързани ръце.

До скоро в политическите среди в България имаше почти пълно единодушие, че валутният борд трябва да се запази до влизането на страната в еврозоната. Всъщност, обективно погледнато, страната в много отношения е въвела еврото, защото валутата, към която е прикрепен българският лев, е именно еврото при неизменен обменен курс от приблизително 2 лева за едно евро. С евро не може да се плати в магазините в България, но много сделки се сключват и реализират в тази валута – по-специално недвижимите имоти, които се продават и купуват в евро.

В последно време обаче се появиха две нови тенденции. Видни икономисти и политици все по-настойчиво настояват за премахването на валутния борд и преминаването към свободен плаващ валутен курс, определяне на лихвите от централната банка, а не автоматично. Това ще развърже ръцете на централната банка, която ще може по този начин да провежда гъвкава парична политика в подкрепа на икономиката, а ще може да бъде и кредитор от последна инстанция за банките.

Служебното правителство на премиера Огнян Герджиков се оказа много чувствително и отзивчиво към критиките срещу валутния борд и, колкото и кратковременно да бъде то, публично оповести, че възнамерява да ускори работата по влизането в ERM-2, т.нар. чакалня на еврозоната и евентуално да постави българската кандидатура. Дори направи специална работна група, която да работи ускорено по този въпрос. Това всъщност е соломоновско решение, защото и критиците, и поддръжниците на валутния борд са доволни. Първите от приближаващата се перспектива за излизане от борда, вторите от това, че той няма да бъде премахнат преждевременно преди въвеждането на еврото.

Съдбата на валутния борд зависи следователно от влизането в еврозоната, и в момента усилията за това се удвояват. Мнозина в България обаче са доста скептично настроени към вероятността в обозримо бъдеще страната да бъде приета в чакалнята на еврозоната. Технически погледнато България отговаря на три от четирите критерия, но решението е преди всичко политическо. А когато стане дума за политически аргументи, България все губи. Такъв е случаят с Шенген, където страната също отговаря на всички технически критерии, но по политически причини не я допускат до зоната за свободно движение. Твърде вероятно е, дори да бъде допусната до чакалнята на еврозоната, България да остане в това преддверие неопределено дълго време. Не трябва да се забравя, че волята за разширяване в ЕС в каквито и да е сфери става все по-малка и по-малка. А ако добавим и идеите за Европа на две скорости, шансовете на България да излезе от валутния борд, за да влезе в еврозоната започват да клонят към нула в обозримото бъдеще.

Означава ли това, че валутният борд и без еврото трябва да бъде отменен, както вече мнозина искат? Самият факт, че страната е единствената в ЕС с такава парична система, говори, че тя е някаква аномалия, маргинално решение. България натрупа доста опит, умения и компетенции в управлението на икономическите и финансови процеси, за да се нуждае още от тази патерица. Тя вече даже започва наистина да пречи на гъвкавите управленски решения и на по-адаптивните политики. Ако иска, а това е наложително, по-бързи темпове на икономически растеж, който да позволи да се достигнат равнищата на производителност и живот в обединена Европа, България е време да се замисли за нова парична политика.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52