Благородна, интелигентна, образована и невероятно пламенна личност, Пенка Касабова остава в историята като „педагог на педагозите“, но и като жената, която има специално място в сърцето на световноизвестния бас Борис Христов. Тя си отива от този свят през 2000 г., оставяйки „кошер“ от последователи и огромна следа в историята на педагогическото образование у нас. Родена е в Стара Загора през 1901 г., в семейството на български учител. Като дете мечтае да стане астроном, но завършва педагогика в National College of Education, Chicago Kindergarten College. В края на живота си казва, че не съжалява за своя професионален избор да се отдаде на децата. „Отдаденост“ е и заглавието на експозицията, която беше открита преди дни в къщата-музей „Борис Христов“ и може да бъде видяна всеки делничен ден до 22 март. Автор на изложбата е Елена Драгостинова – директор на музея. Тя е подбрала архивните снимки, както и текстовете към тях, взети от книги на Пенка Касабова, изграждайки увлекателен документален разказ за живота на тази необикновена жена.

На 18-годишна възраст, по настояване на своя баща, Пенка завършва курс за детски учителки при Елисавета Кларк, дъщеря на първия американски мисионер в България, създателка на Американска детска градина у нас и школа за педагози към нея.

Пенка Касабова идва в София и започва своето обучение, а по-късно тя самата преподава на бъдещи педагози. „Ръката, която люлее люлката, управлява света“ – тази мисъл, често изричана от мис Кларк, вдъхновява младата жена и тя неуморно работи за укрепване на връзката дете-родител-учител-общност-държава. След като завършва университета в САЩ, се завръща в родината и започва да основава детски градини в цяла България. Прави и летни детски градини в селата. Има една снимка на деца, качени на платформата на камион. Платформата е украсена със следния надпис: „Детската градина е градина от деца“. Пенка е била убедена, че детската градина не бива да замества училището, а децата трябва да бъдат възпитавани чрез внушения за ценностите и етиката във взаимоотношенията, чрез музика и игри и по този начин да се осъществи плавен преход към училищното обучение.  През цялото време тя се стреми да открива дарбите на своите възпитаници, да ги насочва към подходящи професии.

Прави това и с един млад юрист