„Отдаденост“ – изложба, посветена на Пенка Касабова

Благородна, интелигентна, образована и невероятно пламенна личност, Пенка Касабова остава в историята като „педагог на педагозите“, но и като жената, която има специално място в сърцето на световноизвестния бас Борис Христов. Тя си отива от този свят през 2000 г., оставяйки „кошер“ от последователи и огромна следа в историята на педагогическото образование у нас. Родена е в Стара Загора през 1901 г., в семейството на български учител. Като дете мечтае да стане астроном, но завършва педагогика в National College of Education, Chicago Kindergarten College. В края на живота си казва, че не съжалява за своя професионален избор да се отдаде на децата. „Отдаденост“ е и заглавието на експозицията, която беше открита преди дни в къщата-музей „Борис Христов“ и може да бъде видяна всеки делничен ден до 22 март. Автор на изложбата е Елена Драгостинова – директор на музея. Тя е подбрала архивните снимки, както и текстовете към тях, взети от книги на Пенка Касабова, изграждайки увлекателен документален разказ за живота на тази необикновена жена.

Елена Драгостинова разказва

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ария на крал Филип из оп. ''Дон Карлос'', изп. Борис Христов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пенка Касабова е известна преди всичко като голямата любов на Борис Христов – разказва г-жа Драгостинова. – Те са се запознали през 1937 г., а на 1 март 1938 г. са си разменили мартеници и тогава е било тяхното първо откровение, първото им обяснение в любов. Точно затова избрахме да открием изложбата на тази дата. До 92-годишна възраст Пенка документира всички триумфи, всички драматични моменти в световната кариера на Борис Христов, макар и от дистанция. Събирала е различни отзиви, изрезки от чуждестранни вестници. Така е сътворила дневника си, който оставя на известната поетеса Леда Милева (дъщеря на нейния брат Гео Милев). Молбата ѝ е той да бъде публикуван след като и последният човек, който би могъл да бъде засегнат, си отиде от този свят. Спазвайки тази етика, Леда Милева го издаде през 2012 г. под заглавие „Любов и талант“. За съжаление, скоро след това г-жа Милева почина. Продължавайки делото, нейната снаха Виолета Цонева събра всичко, останало от Пенка Касабова. Част от архива подари на Музея на образованието в Габрово, друга - на къщата-музей „Борис Христов“. Реших, че е време да споделим тези спомени и направих проект, който получи субсидия от Министерството на културата. Дейността на Пенка Касабова като „педагог на педагозите“ е цяла вселена и ние ще продължим да обогатяваме експозицията.

На 18-годишна възраст, по настояване на своя баща, Пенка завършва курс за детски учителки при Елисавета Кларк, дъщеря на първия американски мисионер в България, създателка на Американска детска градина у нас и школа за педагози към нея.

Пенка Касабова идва в София и започва своето обучение, а по-късно тя самата преподава на бъдещи педагози. „Ръката, която люлее люлката, управлява света“ – тази мисъл, често изричана от мис Кларк, вдъхновява младата жена и тя неуморно работи за укрепване на връзката дете-родител-учител-общност-държава. След като завършва университета в САЩ, се завръща в родината и започва да основава детски градини в цяла България. Прави и летни детски градини в селата. Има една снимка на деца, качени на платформата на камион. Платформата е украсена със следния надпис: „Детската градина е градина от деца“. Пенка е била убедена, че детската градина не бива да замества училището, а децата трябва да бъдат възпитавани чрез внушения за ценностите и етиката във взаимоотношенията, чрез музика и игри и по този начин да се осъществи плавен преход към училищното обучение. През цялото време тя се стреми да открива дарбите на своите възпитаници, да ги насочва към подходящи професии.

Прави това и с един млад юрист – Борис Христов. Успява да го въведе в своя интелектуален кръг, насърчава го да зареже правото и да замине да учи в Италия, съзнавайки, че така се обрича на самота. Има една снимка от Петковден, когато тя празнувала имен ден. Борис Христов точно ѝ е подарил прекрасен пръстен и преди да ги снимат ѝ прошепнал да държи ръката си така, че всички да видят пръстена. Има и още много такива вълнуващи моменти, съхранени в снимките. Нарекох изложбата „Отдаденост“, защото тя наистина е била отдадена изцяло на любовта си към Борко, както го е наричала и на педагогическата си дейност. Почина месеци преди да навърши 100 години. Последният надпис в изложбата е цитат от нейна книга :„Мечтаех да стана астроном, но открих звездите тук, на земята – децата, тези чисти душици. Разбрах, че съм родена да върша това – да възпитавам деца и бъдещи личности.