На конференция на Програмата за подкрепа на НПО в Българиятези дни Институт „Отворено общество“ представи впечатляващи данни за неправителствените организации в България. От бума на сектора в началото на 90-те се наблюдава постоянен ръст във всички сфери на дейност. Напоследъкброят на неправителствените организации изглежда е достигнал своя пик и на година се регистрират средно между 800 и 900 нови организации в обществена полза. Към днешна дата в страната са регистрирани общо над 15 хиляди неправителствени организации, разпределени в около 900 населени места. Около една трета от всички тях, или над 5 хиляди, са концентрирани в София. Най-чести дейности са образованието, културата, спорта и човешките права, но най-голяма част от организациите са с основна дейност спорт. Броят на спортните клубове надвишава 3500. От „Отворено общество“ са се опитали да установят какво кара хората да продължават всяка година да регистрират нови и нови организации. Според критично настроените към сектора наблюдатели, мотивите са користни и свързани с представата за „заможни организации с високо заплащане". Реалната статистика показва обаче, че дори част от най-активните в сектора имат разходи под 10 хиляди евро на година, а в много случаи разходите варират между 2,5-3,5 хилядиевро. Доминират малките организации, които не могат да си позволят служители и при 60 на сто от случаите се разчита изключително на доброволен труд. Заетите в неправителствения сектор са предимно жени, повечето – с висше образование и владеене на английски език, нона фона на този квалифициран персонал, заплащането е по-ниско и от заплащането в държавната администрация и частния сектор.Истината според „Отворено общество“ е, че има различни механизми, които карат хората да се организират, и процесите в страната и Европа постоянно показват нуждата от неправителствени организации и решения, предполагащи промени към по-добро общество. Въпреки това, цели 80 процента от българските граждани странят от всякаква организирана форма на участие – било партия, профсъюз, читалище или НПО, отбелязват със загриженост от института.
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..