Глобалното затопляне, прекомерното замърсяване, урбанизацията и човешката дейност са основните причини за проблемите с околната среда в световен мащаб. Затова всяка година се организират множество природозащитни инициативи, които да напомнят на хората колко е важна природата за тяхното оцеляване. Една от най-големите се нарича „Часът на Земята“. Тя се провежда всяка последна събота на месец март, когато в рамките на 1 час – от 20.30 до 21.30, всеки, който пожелае, изгася осветлението в знак на съпричастност в името на каузата за една по-чиста и хармонично развита планета. Призивът, който участниците отправят всяка година е различен. Тази година той е „Загаси светлините, отвори очи за планетата“. Какво означава той и станахме ли по-загрижени за екологичните промени и проблеми, от които сме част, попитахме климатологът Георги Стефанов от WWF:
Категорично е така и това се вижда от масовото участие на българите в „Часът на Земята“, но също и в традиционните социологически проучвания, които правим ние от WWF. Прекрасно е, че опазването на природата е основополагащ фактор в българското общество. Ние искаме да се спазва закона. Това, което хората очакват от нас, е популяризирането на проблемите и прилагане на решенията, които позволяват да се постигне баланс в опазването на природата, икономическия просперитет, стабилност, образование. Климатичните промени, които са основен акцент на кампанията вече 10 години, са този глобален проблем, който поставя под общ знаменател всички по-малки проблеми като изсичането на горите, замърсяването на почвите, унищожаването на водите. В крайна сметка ние поставяме под риск общото състояние на планетата да предоставя тези ресурси на хората, които винаги сме смятали, че са безгранични, неизчерпаеми и безплатни. Става ясно обаче, че това далеч не е така. Ресурсът е ограничен и възможностите на екосистемите далеч не са безкрайни. Ако ние не положим усилия за тяхното опазване, децата и всички ние ще се лишим от вода, въздух, храна и всички останали ресурси, които получаваме от планетата Земя.
Според Стефанов, през последните 10 години се наблюдава съществена промяна в начина, по който се отразяват екологичните проблеми. Ако преди това темата за опазването на околната среда почти не е присъствала в дневния ред на обществото, то днес, на нея се гледа много по-сериозно.
Това е вярно поне за медиите. В предизборните програми на партиите зелената тема също е застъпена, но дали кандидатите ще реализират обещанията си, предстои да разберем.
Идеята за „Часът на Земята” се ражда през 2007 година в Австралия. За 10 години благодарение на тази и други природозащитни инициативи са възстановени стотици декари гора в Грузия, а Руската Дума е задължена да приеме промени в закона за защита на околната среда, касаещи добива на полезни изкопаеми. В Парагвай пък бе удължен мораториумът върху дърводобива, като мярка срещу обезлесяването.
Снимка: WWF
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..