Иван Салгадо Лопес протяга ръка за поздрав. Усмихва се с чаровна и открита усмивка, побрала в себе си цялото му „аз“ и слънцето на Испания. Той е втора година студент по шахмат в Националната спортна академия в София.

Но не е обикновен студент, твърди преподавателят му по шахмат Радислав Атанасов:

Той е много специален студент – топ спортист в света. Заема 2-3 място в класацията на испанските шахматисти.  Специален е и с това, че живее в България от 4 години, вече знае доста добре български език, познава културата ни и харесва България повече от нас.

Иван не се възприема като звезда, въпреки завидните си постижения, нито се чувства обсебен от шахмата. Смята, че в живота трябва да има време за всичко. Скромно отбелязва, че е добър шахматист не защото е талантлив, а защото лесно запаметява информация и я използва. Но резултатите му говорят сами: той е ФИДЕ майстор от 2005 г., Международен майстор от 2007 г., а от 2008 г. – Международен гросмайстор.

През последните десетилетия хиляди млади българи заминават да учат на Запад, Иван пък решава да дойде от Испания в България:

Аз съм пътувал много. Там, където живееш, често намираш неща, които не ти харесват. Мислиш, че другаде трябва да е много по-добре. Но не е така. България страшно много ми харесва. Имаш много свобода, можеш да правиш горе-долу каквото си искаш. Не е като в други държави като Германия, Англия, където всичко трябва да е по програма. Ако не караш по програма, се сблъскваш с големи трудности – ако си спортист, ходиш по състезания, имаш проблеми с датите за изпити и не можеш да си завършиш образованието. В България се договаряш с преподавателя да ти бъде изместена датата и проблемът се решава, защото тук спортът се уважава. Имате и много хубава природа – море, планина. Отношенията между хората са прекрасни. Това не съм го намерил в други държави.

Българския език го усвоява в крачка:

Аз учих сам. Приятелката ми, която е българка, много ми помагаше. В началото тренировката ми беше с таксиметровите шофьори. Пътувах с такси и говорех с шофьорите. В един момент реших да поработя по-активно над българския си и си казах: „НСА е идеалното място!“, казва Иван и споделя, че е много доволен от избора си:

Хората обикновено учат за диплома. Мен това не ме интересува. Аз съм шахматист, гросмайстор. Обикновено се играе до 45 години, а аз съм на 25. Очаква ме дълга кариера и няма да имам такива проблеми. Искам просто да се развивам като човек, да уча нови интересни неща. В НСА има ужасно много интересни предмети. Можеш да получиш богата обща култура. Изучава се биохимия, биомеханика, анатомия, психология. Уча по индивидуален план 2 месеца в годината и е много интензивно и трудно понякога. Спомням си в началото не знаех думи като „запетая“, „скоби“, защото хората не ги използват в ежедневието. Аз си водех записки и като кажат „запетая“, старателно записвах „запетая“. Когато приятелката ми погледна записките и ми обясни, много се смяхме.

Шахматист от висок ранг, Иван казва, че в България не страда от липсата на достойни противници, с които да тренира:

Тренирам обикновено с Иван Чепаринов. Той е много силен гросмайстор и аз съм много доволен. В Испания няма с кого да тренирам. Тук, в България, е много по-добре в това отношение.

На въпроса ми с кого му е било най-интересно да играе, откровено казва:

Когато губиш, не можеш да кажеш, че ти е много интересно. Но когато тренирам например с Иван Чепаринов, ми е ужасно интересно. Имаме различен поглед върху играта, и винаги можем да научим нещо един от друг. Никога не съм имал такива отношения с друг шахматист – три години тренираме заедно, гледаме шах заедно, коментираме.

Иван споделя, че ако в другите спортове трябва да се освобождава напрежението, в шахмата то се акумулира:

В шахмата много се акумулира напрежението и трябва да се изпусне по някакъв начин. Можеш да играеш шах 7 часа и си много уморен. След такава партия лягам и не мога да мръдна един час заради психическото напрежение. И трябва да се освободиш от него. Затова е хубаво да играеш футбол, да бягаш.